Независимостта на България След погрома на Илинденско-Преображенското въстание българското правителство поема курс на реорганизиране и снабдяване на армията със съвременно въоръжение. По това време на власт е Народнолибералната партия или, както е била известна Стамболовистката. Към нейните услуги Фердинанд прибягва след краткотрайните кабинети, управлявали в края на деветнадесетото и началото на двадесетото столетие. Но за министър-председател монархът не поставя народнолибералния лидер, а близкия до двореца офицер Рачо Петров. В началото на 1908 г. на власт идва Демократическата партия и министър-председател става нейният лидер Ал. Малинов. С управлението на Малинов се свързва и едно от най-значимите събития в новата ни история, а именно обявяването на независимостта на България и провъзгласяването на страната за царство. Като конкретен повод за този акт послужва фактът, че българският дипломатически представител в Цариград не е бил поканен на вечерята, дадена в турската столица в чест на възкачването на султана, която се провежда на 30 август 1908 г. Австро-Унгария по това време се готви да анексира Босна и Херцеговина. Между монарсите на двете страни, готвещи се да нарушат Берлинския договор, се провежда среща, като Франц Йосиф устройва посрещане на Фердинанд, каквото по принцип се устройва за монарх на независима държава. В началото на септември избухва стачка на служителите от Източните железници. България постига договореност с компанията железниците на българска територия да се поемат от българи и трафикът да не прекъсва, като се насочи към Бургас. Австро-унгарските дипломати в европейските столици на 20 септември нотифицират позицията на Виена, че анексията на Босна и Херцеговина е насрочена за 24 септември. Българите имат възможност да изчакат и формално първото нарушение на Берлинския договор да се извърши от Австро-Унгария, но те преценяват, че с нотифицирането на предстоящата анексия договорът вече е нарушен и независимостта на България е обявена на 22 септември на Царевец. След обявената независимост започват дълги финансови пазарлъци. Турция настоява за високи плащания на България, като основните искания са насочени към източнорумелийския данък и също така към дяла на Източните железници, намиращ се на българска територия. В този напрегнат момент на помощ на България се явява Русия, която прави изключително предложение в полза на България. Турските задължения по отношение на Русия от войната през 1877-1878 г. да се приспаднат за сметка на финансовия иск, поставен от Цариград към София, а от своя страна Русия отпуска заем на България при изгодна лихва и дълъг срок на погасяване. Въпросът за признаването на независимостта на България приключва с подписването на протокол в Цариград между Турция и България на 6 април 1909 г., който също е постигнат посредством натиск от страна на Великите сили спрямо Турция и заплахата от България, че е готова да мобилизира армията си и в случай на отказ от страна на Турция да предприеме военни действия.