Преди повече от 4 години, изразих мнение по това решение. Материалът го предоставих в множество институции и организации, в т. ч. и Министерски съвет. Тази година 1 февруари съвпадна с деня на траур, обявен поради смъртта на президента Желев. Президентът Желев наистина беше скромен, но изливащото се лицемерие от всякакви хорица ме смая. Вярно е, че за починалите добро или нищо, но те надминаха всичките ми очаквания. Публикувам и тук гледната си точка от преди повече от 4 години, която всъщност не се е променила по същество.

19 януари

Тази дата ще остане в българската история с това, че българският народ чрез правителството си изразява своята признателност и почит към жертвите на 45-годишното управление на един строй, който така или иначе е част от човешкото битие. Не е съвсем ясно как точно и дали целият народ изразява признателността си и своята почит и какво точно означава това. Дали този акт е подтикнат от хора, по някакъв начин търсещи реванш спрямо комунизма?

С решение на Министерския съвет на Република България от 19 януари, 2011 г. "1 февруари е обявен за Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим". Този акт на МС е инспириран от писмо, депозирано 2 дни по-рано от първия и втория демократично избрани президенти на страната - Желю Желев и Петър Стоянов. Любопитно е, че първият беше президент 7 години, а другият - 5 години и не намериха време да сторят това през своите мандати. Дали този техен ход не е едно напомняне, че все пак и те съществуват? Дали имат още политически амбиции, въпреки че и двамата като че ли се изчерпаха на това поприще? Много е вероятно да става дума за политическа самоексхумация.

В писмото си до министър-председателя Бойко Борисов президентите пишат:

"Едва ли е необходимо пространно да обосноваваме нашето предложение - това е денят, когато през 1945 година смъртта си посрещнаха регенти, депутати, офицери, министри, общественици, жертви на Първи състав на т.н. Народен Съд. Този ден е знаков за нашата история, защото поставя началото на кървавите репресии срещу българския народ."

Двамата ясно заявяват, че това е началото на репресиите срещу българския народ. Изглежда, президентите не са внимавали в часовете по история на България. Факт е, че 1 февруари 1945 г. е датата, на която е ликвидиран елитът на царска България. Но да не забравяме, че и други хора също са били ликвидирани от своите сънародници. Според техните думи излиза, че до 1 февруари репресии срещу народа ни няма. Това е откровена неистина. Срещу нашия народ е имало репресии, но да се заявява, че те са започнали еди-кога си, е най-малкото несериозно. Нито дума не се споменава за репресиите, проведени от Александър Цанков. А никой ли няма да почете паметта на войниците, избити при Владая, или и те са в графата родоотстъпници, защото са дръзнали да се обърнат срещу царя и правителството? И защо отстъпват на Добро поле? Голи, боси защитават позициите си, а в същото време в съседните окопи германците са облечени и обути. Нашите се хранят с черен мухлясал хляб, а немците - с бял хляб, направен от българско зърно. Но въпреки демотивиращата и абсурдна ситуация, родните воини до последно защитават позициите. Когато биват разбити, най-нормалното е да потърсят сметка от ония, които обричат тях и семействата им на тежко бъдеще.

А паметта на жертвите от Априлското въстание, Сръбско-българската война, Балканските войни, въстанията за освобождение на Македония не е ли важна? Или това ще наруши добросъседските отношения на страната? И когато Божидар Димитров спомена за едни сериозни финансови компенсации за прокудените българи от Тракия, това едва не му струва министерския пост.

В писмото Желев и Стоянов пишат още:

"Независимо от тези кървави репресии чрез борбата на горяните и много техни последователи България се превърна в първата страна от съветския блок, която оказа въоръжена съпротива на настъпващата комунистическа диктатура. За борбата с тях Политбюро на ЦК на БКП създава специални, предани на режима Вътрешни войски, които водеха борбата срещу въоръжената опозиция."

Прелюбопитен е фактът, че двама сериозни мъже, които са били президенти на страната, легитимират незаконната съпротива на горяните. Тук идва логичният въпрос, ако горяните са борци за свобода, защо партизаните до 9 септември са терористи, бандити и разбойници? Преди 9 септември властта също създава специализирана военна част - жандармерия, за борба с партизаните и техните помагачи.

Паметта на видни български личности, като Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Гео Милев и много други не се ли нуждае от народна признателност и почит? Но те са привърженици на леви идеи и не трябва да бъдат почитани. И имали значение за културата и изкуството дали човек е привърженик на комунизма, фашизма, нихилизма и прочее?

Докога ще продължава едностранчивото тълкуване на историческите факти и докога политиците ще се опитват да управляват историята и ангро да се изказват по изключително сложни исторически казуси?

Джордж Оруел казва: "Който контролира миналото, контролира бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото".

Ако някой се опитва да овладее миналото, то трябва да е на ясно, че са нужни мащабни и последователни действия. Преди да се овладее миналото, най-напред трябва да се подчини настоящето. Заинтересованите кандидат-владетели на бъдещето трябва задълбочено да прочетат "1984" и едва тогава да действат.

Президентите завършват писмото си с пасаж, който, ако се разглежда самостоятелно, би провокирал сериозни размисли за хората, занимаващи се с история. Те пишат:

"Последствията и уроците от тези престъпления все още не са достатъчно осветлени и анализирани и затова Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото ни минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна."

Прочее, не са достатъчно осветлени и анализирани много престъпления. Не е достатъчно осветлено убийството на Александър Стамболийски, който като действащ министър-председател на страната е заклан като животно. Убийството на бившия премиер Стефан Стамболов също не е достатъчно осветлено. Много други убийства чакат по-смел анализ и едва ли подобни престъпления могат да бъдат извършени без благосклонността на висшестоящите. Хилядите руски, румънски и сръбски воини също се нуждаят от признателността и почитта на народа ни, защото те са воювали за освобождението му.

Много жертви чакат деня на своята памет, но дали ще се намерят още президенти, министри и пр., които вече не са или са на власт, да предлагат на МС съответните дни на памет или тяхното неглижиране ще продължи незнайно колко дълго?

А престъплението, което беше дръзко извършено срещу българската история и памет с разрушаването на най-здравата постройка в страната - мавзолеят, ще получи ли своето възмездие? Не бива да се допускат квазиполитици да рушат вандалски паметници на нашата история. Разрушаването на мавзолея може да се сравни с атентата в църквата "Св. Неделя". Терористичният по същество акт в църквата е целял ликвидирането на държавния елит. Взривяването на мавзолея е също терористичен акт, но насочен пряко към българската история.

Дали след много години ще се поиска народната признателност и почит за жертвите на демокрацията? Хилядите просяци, клошари, бездомници, скитници, които живеят като скотове и измират без това да трогне бивши и настоящи политици.

Дали един ден ще се поиска народната признателност и почит за онези, чиито съдебни дела се водят за знакови на прехода и дали те няма също един ден да бъдат реабилитирани от някои политици и гръмко да бъдат обявени за репресирани?

Многобройните жертви на въздушните бомбардировки на съюзниците над мирното българско население през Втората световна война също трябва да бъдат почетени от своите потомци. Но това може би няма да се погледне с добро око от потомците на извършилите тези набези над българския народ. Герои като Димитър Списаревски също трябва да бъдат помнени от сънародниците си. И ще имали историческа присъда за ония български управници, които със своите действия допринесоха за бомбардировките?

Апропо, част от тези управляващи са осъдени на смърт и на 1 февруари 1945 г. присъдата е изпълнена.

Но сега народът ни чрез решението на българското правителство, изразява своята признателност и почит и към тях, въпреки че някои от тях носят пряко голямата отговорност за въздушните покушения над мирното българско население.

И ако могат да бъдат оправдани донякъде някои от управляващите страната в смутните години на най-опустошителната война за преследването и избиването на неприятелите на режима, то може ли с лека ръка да им се опрости избиването на деца. Защо някой демократ сега не предложи народната признателност и почит за ястребинчетата, чието умопомрачително убийство не подлежи на коментар.

Когато подобни предложения постъпват в българския Министерски съвет, то би трябвало те да бъдат анализирани от историци професионалисти. МС следва да взема подобни важни исторически решения след задълбочено проучване, а не между другото. На 19 януари 2011 г. целият кабинет беше под въздействието на предстоящия вод на доверие, който се състоя на следващия ден. Едва ли премиерът или някой министър се е занимавал задълбочено с писмото на двамата президенти, а и министър-председателят едва ли би се противопоставил на тази идея, тъй като веднага би бил обвинен, че толерира действията на комунистическия строй.

Все пак министърът на вътрешните работи взема отношение по това решение, но неговото изказване е изключително политическо и не съдържа в себе си историческа обосновка за приемането на този акт. Ето и неговите думи, взети от стенограмата на МС от 19 януари:

"ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, аз смятам, че ако това днес го вземем като решение, ще видя какви са възможностите по предаването и окончателното приключване на тази дейност с досиетата на бившата Държавна сигурност и на стария комунистически режим. Можем във връзка с този Ден, който ще бъде свързан с признателност и почит към жертвите на комунистическия режим, може би да организираме една кръгла маса, която да бъде под Ваш патронаж, господин премиер, във връзка с приключването. И това е ангажиментът на политическа партия ГЕРБ за предаване досиетата на бившата Държавна сигурност към Комисията за досиетата и естествено останалите архиви към архивите на страната, с което ще изпълним един политически ангажимент, който 20 години за съжаление нямаше политическа сила, нямаше правителство, което да има политическата воля да го реши този проблем."

Вижда се, че вицепремиерът говори за политически ангажимент на своята партия, а не засяга исторически казуса. Премиерът също взема думата по въпроса, но твърде апатично и без присъщия му плам той заявява:

"БОЙКО БОРИСОВ: Аз смятам, че това дори не се нуждае от коментар. Хиляди човешки животи са погубени. Малкото, което можем да направим, е да обявим 1 февруари за Ден за признателност и почит към жертвите на комунистическия режим. Още повече, че двама бивши президенти на демократични правителства - и Желю Желев, и Петър Стоянов, в официалното си писмо до мен много обстойно, ясно и точно са изказали своите мотиви за това."

Този цитат отново е взет от стенограмата на заседанието на МС, а за мотивите на двамата президенти вече стана дума по-горе. Наистина министър-председателят трябва да разчита на историци, отдадени на историческата наука, а не на конюнктурни кръгове, които в определени моменти подвеждат както премиера, така също и правителството.

Бойко Борисов яростно беше атакуван, защото каза нещо позитивно за най-дълго управлявалия българин - Тодор Живков. Така че може да се заключи, че президентите Желев и Стоянов твърде внимателно и премерено са подбрали момента за депозиране на своето писмо, като нито за миг не са се съмнявали, че МС ще удовлетвори тяхното желание.

Подобни предложения трябва да се преценяват според тяхната историческа стойност, а не според подателите си. И ако президентите не са под влияние на реваншизма към един строй, а са държавни мъже, загрижени за историята, би следвало съвсем скоро да отправят подобни апели и за други свидни жертви на българския народ.

ИЯ, 2011 г.