Събитията през август 1944 г. се развиха мълниеносно. Българското правителство на Иван Багрянов трудно се ориентира в обстановката, а и почти нищо не е в състояние да направи, за да може страната да заеме по-благоприятно положение спрямо Съюзниците.
На 23 август Румъния капитулира и Червената армия се озова на Дунава. На 26 август правителството обяви неутралитет по отношение на германо-съветската война и съобщи, че се намира във връзка със страните, с които България е в положение на война. Регентите се ориентираха към съставяне на ново правителство, което трябваше да бъде от средите на опозицията. За министър-председател се определи земеделският лидер Константин Муравиев, който трябваше да състави кабинет на Националната концентрация, т.е. в новото правителство да влязат всички опозиционни формации. Но комунистите отказаха да влязат в Муравиевото правителство. Така на 2 септември Муравиев представи новото правителство на регентите. На 5 септември СССР обяви война на България. С този акт Москва намери формалния повод Червената армия да настъпи на българска територия. Същия ден правителството скъса отношенията си с Германия и взе решение да търси примирие от Съветския съюз. Правителството взе решение да обяви война на Германия, но това решение влизаше в сила от 8 септември поради военни съображения. На 6, 7, 8 септември започнаха вътрешни протести. Разбиваха се затвори и се освобождаваха политическите затворници, започнаха стачки на работници. От 7 септември започна стачката на миньорите в Перник, която се разрастваше все повече и повече. На 8 срещу 9 септември българските комунисти свалиха Муравиевото правителство и го замениха с това на ОФ. Министър-председател стана Кимон Георгиев от "Звено". В българската историческа литература се срещат различни определения за идването на ОФ на власт. В т.Нар. марксическа историография се срещат определенията народно въстание и революция, а в историографията след 1989 г. се среща и определението преврат. Въстание, революция, преврат, пронунциаменто, пуч или както и да се нарече събитието от 9 септември 1944 г. Факт е, че това е промяна, определила историята на България за четири десетилетия и половина. На 9 септември един политически, социален и икономически строй бе заменен с коренно различен. Но тази промяна става възможна не защото българските комунисти я налагат, а защото Великите сили са се споразумели България да бъде в съветската сфера на влияние. Новото правителство е съставено в разрез с Конституцията, а и новото регентство, назначено от правителството на ОФ, също е противоконституционно, но това едва ли интересува някого по онова време. Българската армия е включена в състава на III-ти Украински фронт и на 5 октомври в Крайова се сключва спогодба между Югославия и България, която урежда военните операции на българската армия на югославска територия вече не като окупатор, а като съюзник срещу нацистите. След като СССР обявява война на България, въпросът със сключване на примирието придобива нов облик. Ст. Мошанов, който от края на август се намира в Кайро за преговори с англичаните и американците, се завръща в България, тъй като вече мисията му е приключила, а новото място за водене на преговорите е определено да бъде съветската столица. В Москва се сключва примирието между България и съюзниците на 28 октомври 1944 г. Българският военен корпус е евакуиран от Беломорската област. Българската армия се включва във войната срещу Германия. Така започва участието на България в т.нар. Отечествена война, в която много българи намират смъртта си. Но тези жертви със сигурност допринасят за по-благоприятното положение на страната след приключването на войната срещу Германия.