Постинг
26.08.2016 15:19 -
Интервю с Илия Лалов преди отпътуването на българските параолимпийци за Рио
Дни преди отпътуването на българските параолимпийци за Рио
Интервю с Илия Лалов
Мотамо
Интервюиращ: Разговаряме с господин Илия Лалов, председател на Българската параолимпийска асоциация, дни преди българските спортисти да отпътуват за параолимпийските игри в Рио де Жанейро.
И в тази връзка първият въпрос е, от коя до коя дата, г-н Лалов, са игрите?
Илия Лалов: Игрите са от 7 до 18 септември. На 7 е официалното откриване, на 18 - официалното закриване. Състезанията по отделните спортове са в различни дни. Програмата е готова, може би ще има малки корекции по дни и часове. Положението засега общо взето е ясно.
Въпрос: Нашата делегация пътува на 30 август, доколкото разбрах. Какъв е съставът?
Илия Лалов: Да, нашата делегация пътува на 30 август. В делегацията са включени 5 спортисти в леката атлетика, Това са Даниела Тодорова (копие и диск), Иванка Колева (гюле и диск), Радослав Златанов (100 м.), Ружди Ружди (гюле и диск) и младият Християн Стоянов (1500 м.). За пръв път имаме спортист, който ще участва в тениса на маса, това е Денислав Коджабашев. И спортистка, която за пръв път ще участва в състезанията по спортна стрелба - Милена Тодорова. Съответно с тях са минимален брой треньори, такъв е регламентът на параолимпийските игри. Това са треньорите на Иванка Колева - проф. Стефан Стойков, на Ружди и на Милена - Радостин Тодоров. На Християн - Веселин Георгиев. И на Радослав Златанов - Петър Дачев. А в тениса на маса Диан Георгиев е треньор. И в спортната стрелба - Стефан Тодоров. Лекар на делегацията ще бъде доц. Владислав Иванов - човекът, който отблизо 20 години се занимава с направата на спортни протези, спортни ортези и всички други необходими помощни средства за нашите спортисти. В делегацията са включени съответно параолимпийско аташе - Деница Панчева, главният треньор Снежанка Латева и евентуално аз ще бъда ръководител на делегацията.
Интервюиращ: Така. Да, чувство за хумор... "Евентуално" значи...
Въпрос: Това Ви е коя по ред олимпиада на Вас? Вие сте историята на българските параолимпийски игри?
Илия Лалов: Това е от олимпиадата в Барцелона 92 г., бях за първи път.
Въпрос: В тази връзка, в чисто исторически аспект, какво смятате, кои игри са били най-добри и какво очакваме сега от Рио?
Илия Лалов: Нямам представа какви са били игрите в Сеул (1988 г.), когато за пръв път наши спортисти с нарушено зрение участват в параолимпийски игри. Известно е, че тогава участваме с трима лекоатлети и за пръв път и за последен път и с отбор по голбал, който отбор беше, понеже аз познавам подготовката и състезанията, в които участваха преди тези игри, беше на много високо равнище и нелепо просто, не успя, да стигне до финалната четворка на игрите. Като брой медали тя е най-успешната, съответно на Георги Сакеларов с два златни медала на диск и на гюле. Донко Ангелов със сребърен медал на троен скок.
Въпрос: А сега какво да очакваме?
Илия Лалов: Сега можем да очакваме някой и друг медал. Може и да няма, нещата, както се казва са на кантар. Всичко зависи не само от подготовката, а и от моментното състояние на всеки спортист, от конкуренцията и да имаме в малка степен и известен шанс. Особено там, където е в тениса на маса, където има и жребий, в атлетиката, където има субективна съдийска преценка при хвърлянията и тласканията на спортисти с инвалидни колички, където съдията може да отсъди фал за направено движение или не, което е доста относително и не гарантира сигурност във всеки един от спортистите затова, че няма да бъде санкциониран за отделния си опит.
Въпрос: Заговори се за един аспект, който, като че ли досега оставаше на заден план - психологическата работа със спортистите. Как стои този въпрос припараолимпийците?
Илия Лалов: Това е общ проблем за всички спортисти в България, според мен. Отнася се до голяма степен и за параолимпийците, особено за по-младите състезатели, за които едно участие в параолимпийски игри, при такъв голям стадион, такъв голям зрителски интерес е доста, доста шокиращо и доста притеснително. Но се надявам, че ще им помогнем до голяма степен да преодолеят евентуално едно такова притеснение. А и някои от тях са вече с доста натрупан опит. Преди всичко смятам, че преобладаващо ще бъде голямото им желание за успешна изява и успешно класиране. Това повече ме притеснява да не би да ги затормози.
Въпрос: А какво се случва с може би най-титулуваната ни параолимпийка в последните години Стела Енева?
Илия Лалов: Стела беше обвинена в наличие на непозволени медикаменти или допингиращи средства в урината след анализ. Получи едно наказание от 4 години, но последва обжалване и чакаме резултата от обжалването, защото има доста такива обстоятелства, които предполагат и има известно основание, да се счита, че може би съответно, да се получи намаление на наказанието.
Въпрос: По-осторожни ли сме сега към настоящите спортисти или това няма как да прецените?
Илия Лалов: Ние по принцип сме били поначало много осторожни. Най-елементарен е фактът, че всяка година нашите спортисти и треньори при подписване на договорите си за подготовка, попълват и една декларация, в която се задължават да не ползват, да не употребяват забранени допингиращи средства и съответно за една голяма отговорност, която носят ако нарушат тази декларация.
Въпрос: А има ли вероятност, те да не знаят, че са поели вещество, което всъщност се води за допинг?
Илия Лалов: Напълно е възможно. Напълно е възможно, още повече, че в помощните средства, които използват за възстановяване - хранителните добавки, витамините, невинаги има гаранция. Ние се стремим да търсим възможно гарантирано чистите неща. Но никой не може да гарантира на сто процента дали няма някъде да се получи пробив в тия неща. Надявам се, надявам се, да нямаме такъв нещастен случай. Убеден съм, че никой от нашите спортисти не си позволява такова нещо и не би си позволил такова нещо. Те много добре знаят какво се иска от тях, какво могат да правят и какво трябва да правят. И самите те не биха се подложили на какъвто и да е подобен риск.
Въпрос: А ще бъдат ли тествани преди заминаване?
Илия Лалов: Да. Те ги тестваха и сега наскоро. Чакаме още окончателните резултати. За няколко човека, получихме отрицателни резултати. Понеже им пращат пробите в Австрия и чакаме и за останалите да получим, надявам се отрицателни резултати.
Въпрос: А сега ми се иска да Ви попитам за действащата в момента, която е от тази година програма "Спорт за хора с увреждания", по която се финансира и и елитния, и масовия спорт. За масовия имам преки наблюдения, че тя определено не е достатъчно функционална, тъй като по нея не могат да се финансират храна и нощувки, също и за съдийските наряди не повече от 30 лв. на ден могат да се изплащат, което за масов спорт е много трудно да се прави при тези условия. За елитния спорт по-различно ли е? Или програмата и там трябва да претърпи корекции, както се надявам, че това ще се случи за догодина?
Илия Лалов: Може би има някои неща в програмата за елитния спорт, които трябва да се доусъвършенстват, да се изчистят и се надявам, че с опита, който имат експертите в министерството и, който имаме и ние, съответно можем да намерим най-оптималния вариант. За масовия спорт, ти имаш известно, немалко основание, защото масовият спорт се прави също с доста пари. Минималните средства, които се дават на клубовете на хората с увреждания - параолимпийските клубове и на спортистите с нарушено зрение не позволяват, на който и да е клуб, да си позволи да отиде да участва на държавно първенство и да си плати нощувките, да си плати храната, няма такива финансови възможности. И ако примерно, при нас не са общини като Варна, Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, а от тази година за радост и Полски Тръмбеш, които да ни помогнат в това отношение - изхранването и настаняването на нашите спортисти и участници, трудно можем да проведем държавни първенства. Така че, смятам, че би трябвало на клубовете, което е нормално да се дадат повече средства, защото масовият спорт се прави в клубовете, там са треньорите, там са организаторите, там са хората, които трябва да правят масовия спорт, това не се прави във федерацията. И трябва да имат необходимите средства за тази цел и съответно и да имат средства за участие в отделните първенства.
Въпрос: Бих искал да поставя един такъв въпрос във връзка с учредения преди няколко години Национален параолимпийски комитет. Докъде са там нещата и, защо продължава той да не получава лицензия?
Илия Лалов: Намериха се тук някои "специалисти", аз го казвам така, които решиха, че в устава на комитета има неща, които не съответстват на Закона за спорта, въпреки че ние обжалвахме във Висшия административен съд. И на първо четене беше решено в наша полза. Вторият път вече министерството обжалва и не знам там по какъв начин, решиха, че нямаме основание да претендираме за лиценз. Причината беше, че нямаше записано в този раздел на Закона за спорта за националните организации, какъвто е Българският олимпийски комитет, каквито са другите такива организации, нямаше записано организация за параолимпийски спорт, въпреки че основанието е същото, както за тези, които са лицензирани, даже в много случаи и с по-голямо основание. Сега предложихме и министър Кралев прие, и заложихме в проекта за новия закон за спорта, надявам се скоро да бъде одобрен, заложихме Националния параолимпийски комитет, който ще бъде създаден вече на основание на новия закон за спорта. И се надявам и нашата държава, да има легитимен Национален параолимпийски комитет, какъвто имат всички 176, а мисля вече над 180 държави в света членки на Международния параолимпийски комитет.
Въпрос: Познавайки спорта за хората с увреждания в България, по-скоро трябва да говорим за перспектива или за задържане на позиции?
Илия Лалов: Не искам да давам оценка на българския спорт. Смятам, че и едното, и другото е вярно. Има какво да се прави за отстояване на завоюваното досега от българския спорт, има какво и трябва още много да се направи за по-добро развитие и по-добра перспектива оттук нататък на българския спорт. Разбира се, смятам, че специалистите в отделните спортове, в министерството би трябвало да са наясно с тези неща и съответно и да предприемат необходимите мерки за по-доброто развитие оттук нататък на спорта в България.
Въпрос: Последен въпрос. Мога ли отсега да получа обещание, че след параолимпиадата ще се срещнем пак за разговор?
Илия Лалов: Ти знаеш, че аз винаги с удоволствие се срещам с теб, не само като журналист. Дано да не трябва да се крием след параолимпиадата.
Интервюиращ: Сигурен съм, че всичко ще бъде наред и ще стискаме палци. Благодаря за това интервю на Илия Лалов, председател на Българската параолимпийска асоциация, броени дни преди отпътуването на нашите параолимпийци за параолимпийските игри в Рио. Стискаме палци! Успех!
Илия Лалов: Благодаря много, Иване, благодаря!
Интервюто взе Иван Янев
Интервю с Илия Лалов
Мотамо
Интервюиращ: Разговаряме с господин Илия Лалов, председател на Българската параолимпийска асоциация, дни преди българските спортисти да отпътуват за параолимпийските игри в Рио де Жанейро.
И в тази връзка първият въпрос е, от коя до коя дата, г-н Лалов, са игрите?
Илия Лалов: Игрите са от 7 до 18 септември. На 7 е официалното откриване, на 18 - официалното закриване. Състезанията по отделните спортове са в различни дни. Програмата е готова, може би ще има малки корекции по дни и часове. Положението засега общо взето е ясно.
Въпрос: Нашата делегация пътува на 30 август, доколкото разбрах. Какъв е съставът?
Илия Лалов: Да, нашата делегация пътува на 30 август. В делегацията са включени 5 спортисти в леката атлетика, Това са Даниела Тодорова (копие и диск), Иванка Колева (гюле и диск), Радослав Златанов (100 м.), Ружди Ружди (гюле и диск) и младият Християн Стоянов (1500 м.). За пръв път имаме спортист, който ще участва в тениса на маса, това е Денислав Коджабашев. И спортистка, която за пръв път ще участва в състезанията по спортна стрелба - Милена Тодорова. Съответно с тях са минимален брой треньори, такъв е регламентът на параолимпийските игри. Това са треньорите на Иванка Колева - проф. Стефан Стойков, на Ружди и на Милена - Радостин Тодоров. На Християн - Веселин Георгиев. И на Радослав Златанов - Петър Дачев. А в тениса на маса Диан Георгиев е треньор. И в спортната стрелба - Стефан Тодоров. Лекар на делегацията ще бъде доц. Владислав Иванов - човекът, който отблизо 20 години се занимава с направата на спортни протези, спортни ортези и всички други необходими помощни средства за нашите спортисти. В делегацията са включени съответно параолимпийско аташе - Деница Панчева, главният треньор Снежанка Латева и евентуално аз ще бъда ръководител на делегацията.
Интервюиращ: Така. Да, чувство за хумор... "Евентуално" значи...
Въпрос: Това Ви е коя по ред олимпиада на Вас? Вие сте историята на българските параолимпийски игри?
Илия Лалов: Това е от олимпиадата в Барцелона 92 г., бях за първи път.
Въпрос: В тази връзка, в чисто исторически аспект, какво смятате, кои игри са били най-добри и какво очакваме сега от Рио?
Илия Лалов: Нямам представа какви са били игрите в Сеул (1988 г.), когато за пръв път наши спортисти с нарушено зрение участват в параолимпийски игри. Известно е, че тогава участваме с трима лекоатлети и за пръв път и за последен път и с отбор по голбал, който отбор беше, понеже аз познавам подготовката и състезанията, в които участваха преди тези игри, беше на много високо равнище и нелепо просто, не успя, да стигне до финалната четворка на игрите. Като брой медали тя е най-успешната, съответно на Георги Сакеларов с два златни медала на диск и на гюле. Донко Ангелов със сребърен медал на троен скок.
Въпрос: А сега какво да очакваме?
Илия Лалов: Сега можем да очакваме някой и друг медал. Може и да няма, нещата, както се казва са на кантар. Всичко зависи не само от подготовката, а и от моментното състояние на всеки спортист, от конкуренцията и да имаме в малка степен и известен шанс. Особено там, където е в тениса на маса, където има и жребий, в атлетиката, където има субективна съдийска преценка при хвърлянията и тласканията на спортисти с инвалидни колички, където съдията може да отсъди фал за направено движение или не, което е доста относително и не гарантира сигурност във всеки един от спортистите затова, че няма да бъде санкциониран за отделния си опит.
Въпрос: Заговори се за един аспект, който, като че ли досега оставаше на заден план - психологическата работа със спортистите. Как стои този въпрос припараолимпийците?
Илия Лалов: Това е общ проблем за всички спортисти в България, според мен. Отнася се до голяма степен и за параолимпийците, особено за по-младите състезатели, за които едно участие в параолимпийски игри, при такъв голям стадион, такъв голям зрителски интерес е доста, доста шокиращо и доста притеснително. Но се надявам, че ще им помогнем до голяма степен да преодолеят евентуално едно такова притеснение. А и някои от тях са вече с доста натрупан опит. Преди всичко смятам, че преобладаващо ще бъде голямото им желание за успешна изява и успешно класиране. Това повече ме притеснява да не би да ги затормози.
Въпрос: А какво се случва с може би най-титулуваната ни параолимпийка в последните години Стела Енева?
Илия Лалов: Стела беше обвинена в наличие на непозволени медикаменти или допингиращи средства в урината след анализ. Получи едно наказание от 4 години, но последва обжалване и чакаме резултата от обжалването, защото има доста такива обстоятелства, които предполагат и има известно основание, да се счита, че може би съответно, да се получи намаление на наказанието.
Въпрос: По-осторожни ли сме сега към настоящите спортисти или това няма как да прецените?
Илия Лалов: Ние по принцип сме били поначало много осторожни. Най-елементарен е фактът, че всяка година нашите спортисти и треньори при подписване на договорите си за подготовка, попълват и една декларация, в която се задължават да не ползват, да не употребяват забранени допингиращи средства и съответно за една голяма отговорност, която носят ако нарушат тази декларация.
Въпрос: А има ли вероятност, те да не знаят, че са поели вещество, което всъщност се води за допинг?
Илия Лалов: Напълно е възможно. Напълно е възможно, още повече, че в помощните средства, които използват за възстановяване - хранителните добавки, витамините, невинаги има гаранция. Ние се стремим да търсим възможно гарантирано чистите неща. Но никой не може да гарантира на сто процента дали няма някъде да се получи пробив в тия неща. Надявам се, надявам се, да нямаме такъв нещастен случай. Убеден съм, че никой от нашите спортисти не си позволява такова нещо и не би си позволил такова нещо. Те много добре знаят какво се иска от тях, какво могат да правят и какво трябва да правят. И самите те не биха се подложили на какъвто и да е подобен риск.
Въпрос: А ще бъдат ли тествани преди заминаване?
Илия Лалов: Да. Те ги тестваха и сега наскоро. Чакаме още окончателните резултати. За няколко човека, получихме отрицателни резултати. Понеже им пращат пробите в Австрия и чакаме и за останалите да получим, надявам се отрицателни резултати.
Въпрос: А сега ми се иска да Ви попитам за действащата в момента, която е от тази година програма "Спорт за хора с увреждания", по която се финансира и и елитния, и масовия спорт. За масовия имам преки наблюдения, че тя определено не е достатъчно функционална, тъй като по нея не могат да се финансират храна и нощувки, също и за съдийските наряди не повече от 30 лв. на ден могат да се изплащат, което за масов спорт е много трудно да се прави при тези условия. За елитния спорт по-различно ли е? Или програмата и там трябва да претърпи корекции, както се надявам, че това ще се случи за догодина?
Илия Лалов: Може би има някои неща в програмата за елитния спорт, които трябва да се доусъвършенстват, да се изчистят и се надявам, че с опита, който имат експертите в министерството и, който имаме и ние, съответно можем да намерим най-оптималния вариант. За масовия спорт, ти имаш известно, немалко основание, защото масовият спорт се прави също с доста пари. Минималните средства, които се дават на клубовете на хората с увреждания - параолимпийските клубове и на спортистите с нарушено зрение не позволяват, на който и да е клуб, да си позволи да отиде да участва на държавно първенство и да си плати нощувките, да си плати храната, няма такива финансови възможности. И ако примерно, при нас не са общини като Варна, Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, а от тази година за радост и Полски Тръмбеш, които да ни помогнат в това отношение - изхранването и настаняването на нашите спортисти и участници, трудно можем да проведем държавни първенства. Така че, смятам, че би трябвало на клубовете, което е нормално да се дадат повече средства, защото масовият спорт се прави в клубовете, там са треньорите, там са организаторите, там са хората, които трябва да правят масовия спорт, това не се прави във федерацията. И трябва да имат необходимите средства за тази цел и съответно и да имат средства за участие в отделните първенства.
Въпрос: Бих искал да поставя един такъв въпрос във връзка с учредения преди няколко години Национален параолимпийски комитет. Докъде са там нещата и, защо продължава той да не получава лицензия?
Илия Лалов: Намериха се тук някои "специалисти", аз го казвам така, които решиха, че в устава на комитета има неща, които не съответстват на Закона за спорта, въпреки че ние обжалвахме във Висшия административен съд. И на първо четене беше решено в наша полза. Вторият път вече министерството обжалва и не знам там по какъв начин, решиха, че нямаме основание да претендираме за лиценз. Причината беше, че нямаше записано в този раздел на Закона за спорта за националните организации, какъвто е Българският олимпийски комитет, каквито са другите такива организации, нямаше записано организация за параолимпийски спорт, въпреки че основанието е същото, както за тези, които са лицензирани, даже в много случаи и с по-голямо основание. Сега предложихме и министър Кралев прие, и заложихме в проекта за новия закон за спорта, надявам се скоро да бъде одобрен, заложихме Националния параолимпийски комитет, който ще бъде създаден вече на основание на новия закон за спорта. И се надявам и нашата държава, да има легитимен Национален параолимпийски комитет, какъвто имат всички 176, а мисля вече над 180 държави в света членки на Международния параолимпийски комитет.
Въпрос: Познавайки спорта за хората с увреждания в България, по-скоро трябва да говорим за перспектива или за задържане на позиции?
Илия Лалов: Не искам да давам оценка на българския спорт. Смятам, че и едното, и другото е вярно. Има какво да се прави за отстояване на завоюваното досега от българския спорт, има какво и трябва още много да се направи за по-добро развитие и по-добра перспектива оттук нататък на българския спорт. Разбира се, смятам, че специалистите в отделните спортове, в министерството би трябвало да са наясно с тези неща и съответно и да предприемат необходимите мерки за по-доброто развитие оттук нататък на спорта в България.
Въпрос: Последен въпрос. Мога ли отсега да получа обещание, че след параолимпиадата ще се срещнем пак за разговор?
Илия Лалов: Ти знаеш, че аз винаги с удоволствие се срещам с теб, не само като журналист. Дано да не трябва да се крием след параолимпиадата.
Интервюиращ: Сигурен съм, че всичко ще бъде наред и ще стискаме палци. Благодаря за това интервю на Илия Лалов, председател на Българската параолимпийска асоциация, броени дни преди отпътуването на нашите параолимпийци за параолимпийските игри в Рио. Стискаме палци! Успех!
Илия Лалов: Благодаря много, Иване, благодаря!
Интервюто взе Иван Янев
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
