ЗАЩО И АЗ НА ИЗБОРИ?

„Не се тревожи, че нямаш висок сан. Тревожи се дали си достоен за висок сан." – Конфуций

"...има една разлика между изборите, начертани в избирателния закон, и изборите в действителност." – Из "Бай Ганьо прави избори", Алеко Константинов

Съдържание

Вместо увод или няколко думи преди отговора

Защо и аз на избори?

„Движение 21“ – За първи път в новата ни история политическа партия е с основен приоритет „Достъпна градска среда“

Предложения за промени в нормативната уредба, касаещи достъпността в столицата

Конкретни примери за антидостъпност

Вместо заключение или защо да ни подкрепите

Вместо увод или няколко думи преди отговора

Столицата е за всички, в т.ч. майките, които бутат в количките бъдещето на България, възрастните хора, които са се трудили и изграждали България, хората с увреждания, които така или иначе са част от това общество и повечето от тях са негов продукт (една от най-големите „фабрики“ за хора с увреждания в днешно време са множеството ежедневни пътнотранспортни произшествия, чийто резултат е смърт и инвалидност). Столицата е за всички независимо дали имат сензорни, физически, възрастови или други затруднения. Всяко общество е пъстра смесица от индивиди – именно това го прави общество, а не безлична маса.

Защо и аз на избори?

Отговорите са много, но в най-сбита форма става дума за следното:

- Защото съм част от „Отбора на квартала”;

- Защото съм състезател в отбора на ПП „Движение 21” – единствената политическа сила, която определи като основен свой приоритет общодостъпната градска среда;

- Защото искам София да бъде по-добро място за живеене;

- Защото искам всички в София да имат възможност да се придвижват максимално безопасно и лесно, в това число възрастните хора, майките с колички и хората с увреждания;

- Защото искам в София, когато се харчат пари за строежи, ремонти и транспорт, те да са съобразени със същата онази наредба, която е толкова страхотна на хартия и на сайта на МРРБ, че чак на човек му се иска да живее в страната, в която са я приели, а тази страна е България, та аз искам тази наредба да се спазва;

- Защото искам София да бъде наистина една европейска столица, а не ориенталско кътче;

- Защото искам столицата на родината ни да бъде достъпна за хората, в това число възрастните хора, майките с колички и хората с увреждания, а достъпността е от полза за всички, но за посочените групи е от жизнено важно значение;

- Защото искам да получа отговор на редица въпроси, сред които освен тези има и много други:

Защо метрото се изгражда в разрез с всякакви норми за реална достъпност?

Защо новоизграждащата се светофарна система в София е недостъпна за хората с увреждания?

Защо ЖК "Дружба 2” не получи метростанция?

Защо надвисналите клони над пешеходните зони не се изрязват, съобразно безопасността на пешеходците, което причинява сериозни неудобства и в някои случаи травми? Надвиснал клон на височина под 230 см представлява реална заплаха.

Защо бул. "Витоша", който наскоро беше обновен, изобщо не е съобразен с нормите за достъпност?

Защо на многобройните срещи в СО, на които лично съм присъствал и съм бил част от страната, която е настоявала за достъпност, не беше обърнато никакво реално внимание?

Защо говорещите табла, поставени на някои от спирките, са намалени докрай, а не са настроени така, че гласът да е увеличен толкова, колкото да може всеки човек, застанал в непосредствена близост до тях, да чува съответните номера на превозните средства. Нещо, което е изключително важно за възрастните хора и за хората със зрителни увреждания. Кому са нужни нефункционални за цялото общество придобивки?

Защо в София няма водещи линии, изключвам Централната жп гара, която след последния ремонт придоби облик на наистина достъпна гара?

Защо децата ни няма къде да спортуват?

Защо наемите на общинските спортни обекти, доколкото ги има, са непосилно високи за обикновените хора?

Защо спортистите с увреждания няма къде да тренират и да се състезават в българската столица?

Защо социалните услуги, предлагани от СО, не са съобразени с реалните потребности на бенефициентите?

Защо услуги, които са крайно необходими за някого, се дават на хора, които не са в потенциална или крайна нужда?

Защо...? Защо...? Защо...?

Много са защотата, дори бих казал, че са безброй и в случай, че получа доверието на софиянци, ще отдам цялата си енергия и капацитет за получаване на отговорите и за намиране на решения, за да могат всички хора в София да се чувстват сигурни и да изпитват удоволствие от това, че живеят, работят и отглеждат децата си в една европейска столица. И когато асансьорът не работи, който и да е асансьор, и майката с количка не може да се придвижи, да получи адекватен отговор на въпроса "Защо не работи?". И на втория въпрос, който е също от изключително значение и важност, "Кога ще бъде оправен?".

„Когато работиш за другите, прави го тъй усърдно, сякаш работиш за себе си.” – Конфуций

Ние, отборът на „Движение 21“ и аз като състезател от този отбор, ще работим за централизиран, реален, истински, функционален телефон за информация и сигнали, защото сегашните са пълна и невероятна бутафория, доколкото ги има, разбира се. Това е личен опит.

„Движение 21“ – За първи път в новата ни история политическа партия е с основен приоритет „Достъпна градска среда“

„В управлението са нужни пет добродетели. Бъди щедър, но не разточителен; взискателен, но не злопаметен; целенасочен, но не стръвен; достолепен, но не надменен; строг, но не суров.” – Конфуций

Единствената политическа партия от най-новата история, която прие за свой основен приоритет достъпната градска среда, е „Движение 21“. Целият отбор на Д21 е убеден, че без достъпност в столицата не можем да говорим за европейска столица, защото достъпността е от полза за всички, но от ключово и жизнено важно значение е за възрастните хора, за майките с детски колички, за хората с увреждания. Това, че тези хора не могат да се възползват пълноценно от архитектурата и транспорта на София е дискриминация от най-чиста проба. Но ние, от „Движение 21“ сме изпълнени с безпределна решимост, че това повече не може и няма да продължава. Ние, правейки пробив в Столичен общински съвет, ще работим без уговорки и без недомлъвки общодостъпната градска среда в София да бъде именно такава – общодостъпна, а не враждебна, както е в момента. И тя е такава, не защото няма нормативна уредба за това на национално ниво, а защото на общинско ниво няма желание и съзнание да се работи в тази насока. Нормативната уредба на ниво СОС не само че е морално остаряла, а е и нефунк-ционална, така че наша основна грижа е обновяване и осъвременяване именно на текстовете, които се отнасят до достъпността.

На 8 септември 2015 г. г-жа Татяна Дончева, лидер на политическа партия "Движение 21", на пресконференция обяви някои от кандидат-кметовете на партията. Също оповести първите трима в листата за общински съветници за София – Доц. Стоян Александров, инж. Симеон Славчев и моята скромност, който съм историк по образование и социалната сфера ми е била винаги присърце.

Фактът, че съм на трето място в листата, е ясен знак, че политическата сила, която представлявам, извежда на преден план като приоритет именно социалната сфера. Колко партии се интересуват реално от тази проблематика? Въпросът, разбира се, е реторичен, така че няма да давам отговор.

Трябва също да кажа, че бях издигнат и ще участвам в надпреварата за районен кмет на район „Искър“.

На 25 септември 2015 г. в спортна зала „Триадица“ беше официално представен отборът на политическа партия „Движение 21“ за местните избори на 25 октомври 2015 г. В София листата ни се състои от 49 кандидати за общински съветници и имаме кандидати за кметове за всички райони. Акцент на представянето също се постави на достъпността в населените места, защото без достъпност не може да има цивилизованост и прогрес.

Първо искам да благодаря на колегите от Д21, че това е политически приоритет и не го неглижират, както мнозина, защото сам по себе си е необятен и невероятно сложен. Второ, надявам се, че софиянци ще повярват, че това е искрен стремеж за по-добро положение и по-добро бъдеще. Трето, самият аз съм убеден, че мога и съм в състояние да бъда полезен на моята столица, а оттам и на държавата си.

„Ако големците не бяха алчни, народът не би грабителствал, дори и ако за това се даваше награда.” – Конфуций

Всички сме свидетели на факта, че колосални средства се харчат за ремонти, транспортни и други обновления, строежи и прочее. По същество това е признак на прогрес, но ако се прави некачествено и без замисъл да бъде от полза на всички хора, тогава просто се харчат парите без да има максимална и дълготрайна полза от тях.

Основните стълбове на всеки строеж, ремонт, транспорт-но или друго обновление би следвало да бъдат качеството и достъпността. Категорично заявявам, че ще се боря заедно със своите съотборници да постигнем именно тези два компонента. По отношение на достъпността има наредба, която урежда въпроса на национално ниво, но тя не се спазва или ако се спазва, това е частично и бутафорно.

Христоматиен пример е столичното метро – най-удобният транспорт за столичаните и гостите на София, но се наблюдава уникална мимикрия на достъпност. И това е така, защото наредбата, уреждаща достъпността, не се спазва. Имам предвид наредбата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, защото Наредбата на Столичен общински съвет за изграждане на общодостъпна среда в гр. София е меко казано под всякаква критика. Общинската наредба е приета през 2000 г. Да, няма грешка, приета е преди 15 години. Апропо, тя се основава на вече отменения Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, функционирал в периода 1995-2004 г.

Предложения за промени в нормативната уредба, касаещи достъпността в столицата

„Действаш ли от корист, ще срещнеш неприязън.” – Конфуций

Всичко може да се промени, но трябва да се работи, да има воля, организираност и да се спазват разпоредбите.

Ние от „Движение 21” настояваме и ще направим всичко по силите си всички действия, които се отнасят до урбанизирането на българската столица, да се извършват в съответствие с разпоредбите на Наредба №4 от 1 юли 2009 г. на Министерството на регионалното развитие и благо-устройството за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

Поемаме конкретен ангажимент да внесем поправки или изцяло да обновим следните документи на Столичния общински съвет, които се отнасят до достъпността и интеграцията на уязвими групи:

1. Правилник за организацията на "Обществен съвет по достъпност и интеграция към Столичен общински съвет"

Общественият съвет за достъпност и интеграция е изключително важен орган, който в случай, че му се вдъхне живот, ще играе съществена роля за достъпността и интеграцията на хората в неравностойно положение. Целта е именно тази, Съветът да "оживее" и да започне функцио-налната си и адекватна дейност. В съвета следва да имат представителство всички заинтересовани от проблематиката за достъпността и интеграцията на хората в неравностойно положение.

2. Наредба за изграждане на общодостъпна среда в гр. София

Тази наредба се нуждае от цялостно обновяване и осъвременяване. Новата наредба за общодостъпната среда в столицата следва изцяло да бъде съобразена с текстовете на Наредба №4 от 1 юли 2009 г. на Министерството на регио-налното развитие и благоустройството за проектиране, изпъл-нение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания.

3. Наредба за предоставяне на социалните услуги „Асистенти за независим живот”

В тази наредба се налага прецизирането на критериите, които в този си вид и при дадени обстоятелства облаго-детелстват хора, които не са в крайна необходимост, а други, които изпитват остра нужда от тази услуга, фактически остават или извън нея, или са ощетени.

Конкретни примери за антидостъпност

Списък, който ще се допълва постоянно, на реални казуси, за които ще се борим и с помощта на хората ще решим:

1. От спирките на градския транспорт до входовете на метрото липсват тактилни водещи линии, определени в наредбата като „тактилни ивици за информация“, които се изпълняват „от тактилни плочи с три релефни ивици, ориентирани по посоката на придвижване“.

2. В самото метро липсват водещи линии както до вътрешните входове, така и до самите пропускателни устрой-ства.

3. Пропускателните устройства са няколко вида и на всеки вид валидаторът е на различно място. На нито един вид няма тактилно обозначение къде да се постави картата, за да може незрящият пътник да маркира и съответно да получи достъп.

4. Пропускателните устройства с отварящи се две половини са възможно най-неудобните за незрящите хора, тъй като те не знаят кога точно са се отворили двете половини, защото ако стоят в близост до тях, устройството блокира. Пътникът трябва да стои на разстояние от тях и да чака тяхното отваряне след маркирането на картата. Няма гласова информация при отварянето, което би следвало да бъде задължителен реквизит. Чуващите се звукови сигнали от устройствата са крайно объркващи, а не улесняващи хората.

5. След пропускателните устройства липсват водещи тактилни линии, които незрящите хора да следват до стълбите и пероните.

На пероните на метростанциите липсват водещи тактилни линии. Те са снабдени единствено с линии за внимание, които са в края на пероните и понастоящем се ползват от незрящите за водещи, което е изключително опасно за тях. Водещите линии се изграждат успоредно на линиите за внимание, но на разстояние от тях, т.е. ако незрящият се обърка и изпусне водещата тактилна линия и се насочи към коловоза, той ще се натъкне на линията за внимание и така ще разбере, че предстои опасност. Сега обаче незрящите ползват линията за внимание като водеща, което означава, че при объркване те директно рискуват здравето и живота си. Също така линиите за внимание са именно за внимание, а не за водене, защото се намират твърде близо до края на перона, което означава, че използвайки линията за внимание като водеща, незрящият върви почти по ръба и движещите се влакове представляват опасност за него.

6. Достъпът на хора на инвалидни колички и на майки с колички е силно ограничен и дори невъзможен. Наличните асансьори при повреда, твърде често дни на ред не се поправят.

7. На много места има разстояние и разминаване на нивата между перона и влака, което е пречка за хората на инвалидни колички и майките с колички.

8. Ако незрящ човек чака на метростанция „Младост 1“ посока „Летище София“ и „Бизнес парк“, няма как да разбере в коя посока отива влакът, дали към „Летище София“ или към „Бизнес парка“. В другата посока на метрото положението е аналогично. Следва да има гласово указание, когато влакът е спрял на самата станция, което да информира за крайната дестинация.

9. Следващият пример е конкретен, но не е единичен, и на други места в метростанциите има същата опасност. В метростанция „Дружба“ има невероятна недомислица,, която застрашава здравето на незрящите хора. Става дума за стълбите, свързващи перона с горното ниво. На практика под стълбите се образува празно пространство, което не е обезопасено, а при скосяването на стълбите нивото съответно се снишава, тоест човек с бял бастун без да знае, че върви под тези стълби, рискува да се нарани най-вече в областта на главата, защото той опипва пред себе си с белия бастун и не може да разбере, че стълбите се снишават и едва след удара установява, че се е озовал под тези стълби „главотрошачки“. Наредбата и по този въпрос има решение, но отново пълното й пренебрегване води до предпоставки за нанасяне на физически и психически травми на хората с увредено зрение. Следва да се поставят предпазни бариери, които да указват на незрящите хора, че следва опасност. На кратко казано, трябва да се приложи наредбата на МРРБ, за да се избегнат неприятните последствия.

10. Бутоните за отваряне на вратите от външната страна на тролейбусите и трамваите. Човек на инвалидна количка би имал затруднение да достигне този бутон, а незрящият човек просто е лишен от възможността да го намери, защото бутоните не издават звуков сигнал, който да указва тяхното местоположение.

11. Т.нар. умна светофарна уредба, която се налага и също се изгражда без да се спазва наредбата на МРРБ за достъпност. Масово липсват подходящо скосени тротоари, а бутоните на практика са неоткриваеми за хората с увредено зрение, защото нито издават звуков сигнал, нито има тактилна настилка, водеща към тях, както би следвало да бъде.

12. Спирките на наземния градски транспорт да бъдат преразгледани подробно и, където е възможно, да се преместят, за да се доближат максимално до входовете на метростанциите, защото всеки метър е от голямо значение за човека на инвалидна количка, за майката с количка, за възрастния човек, а и за всички хора би било по-удобно и практично.

13. Говорещите табла по спирките на практика са нефункционални за възрастните хора и за хората със зрителни увреждания, защото почти винаги звукът им е намален до край. Следва гласът да е чуваем от всеки, който се намира в непосредствена близост до съответното табло. Силата на гласовата информация следва да е съобразена с фоновия шум.

14. Редовно и стриктно изрязване на надвисналите клони над пешеходните зони и недопускане при никакви обстоя-телства тяхното прорастване на височина под 230 см.

15. Всички електронни страници, свързани със Столична община или нейни подразделения, да бъдат изцяло достъпни за всички хора и да бъдат съобразени с говорещите програми, ползвани от незрящите потребители. Това се отнася и до всички предлагани електронни услуги от СО и останалите общински институции, предприятия и др.

16. Необезопасени изкуствени шадравани в центъра на гр. Банкя. В центъра на гр. Банкя има няколко дълги и тесни изкуствени шадравана, в които циркулира вода и са поставени декоративни речни камъни. Те не са оградени с парапет, а коритата им завършват наравно със земята, така че незрящите хора по никакъв начин не могат да ги напипат с белите си бастуни. Тези шадравани представляват опасност също и за децата и възрастните хора, а защо не и за някой разсеян минувач.

Примерите са толкова много, че не могат да се обхванат, но на кратко ние от „Движение 21” няма да щадим усилия и ще работим всичко, което се прави на територията на СО, да бъде в съответствие с разпоредбите на Наредба №4 от 1 юли 2009 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, защото, както гласи една сентенция „Там е силен народът, дето се зачитат законите”.

Вместо заключение или защо да ни подкрепите

„Може ли недостоен човек да служи на държавата? Не: той се грижи да придобие нещо, а щом го получи, се грижи да не го загуби. А докато го тревожи мисълта за загубата, не се знае какво е способен да извърши.” – Конфуций

Достъпната урбанизирана среда е от ключово значение за всички хора и най-вече това се отнася за хората, които имат затруднения поради напреднала възраст, увреждане или друго. Достъпната градска среда следва да е право за майките с детски колички, а не пречка за отглеждане на най-свидното, което има отделният човек и обществото като цяло, а именно децата.

Ние ще работим за това в заданието на всеки проект и всяка обществена поръчка, която се отнася до архитектурата или транспорта, да има изрична клауза за прилагането на нормите за пълноценна достъпност и всеки обект първо да бъде оценен дали е съобразен с тях и едва след това да бъде пуснат в експлоатация, защото всичко друго е бутафория и безсмислено рязане и хабене на лентички.

Вярвам, че София и всички ние, които живеем тук, можем да постигнем онова, за което завиждаме на т.нар. развити градове. От нас зависи да не си хвърляме фасовете по улиците, да не толерираме нередностите, да помагаме на себеподобните си на улицата или в транспорта и прочее.

Вярвам, че ние можем да събудим нашето съзнание, което да предадем и на по-дълбоко заспалите от нас.

Вярвам, че ние можем да изградим съзнателно столично общество, на което му пука за неговия град, на което не му е безразлично мястото, където живее.

Получавайки доверието на столичани, отборът на „Движение 21“ изцяло, без никакви резерви и въпросителни, ще се посвети на добруването на жителите и гостите на българската столица. Те ще получат нашата отдаденост, интелект и ентусиазъм.

На всички вас, софиянци, бих искал да кажа, че оказвайки ни вашето доверие, няма да съжалявате нито за миг, защото в наше лице като отбор и лично в мое лице в Общинския съвет на София ще имате един постоянен работяга, който ще иска, ще проучва, ще предлага, ще пита, ще настоява, ще работи за общото благо, защото без общо благо няма как да има частно благо, така че искаме ли лично благо, следва всички заедно да си организираме общото благо.

Д-р Иван Янев