Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2014 16:50 - Противоречивата личност на Стефан Стамболов
Автор: novaistoria Категория: История   
Прочетен: 3394 Коментари: 2 Гласове:
1



ПРОТИВОРЕЧИВАТА ЛИЧНОСТ НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ


Стефан Николов Стамболов е една от най-противоречивите и дискусионни политически фигури в българската политическа палитра. За него все още се дават диаметрално противоположни оценки. И ако има консенсус за неговата революционна дейност, то за неговото управление историците имат мнения от българофил и националист, до русофоб и туркофил.


Безспорно Стамболов претърпява доста интересна метаморфоза, от русофил през революционните си години, до русофоб през периода, когато е начело на новоосвободената българска държава. Той безспорно е широко скроена личност. Освен революционер, Стамболов е поет и журналист. Дори съвместно с големия български поет и революционер Христо Ботев в Румъния успяват да издадат стихосбирка. Целият живот на Ст. Стамболов предизвиква основателен интерес, но
най-впечатляваща е последната част от неговия живот. Когато именно от него зависи развитието на страната.


Стефан Стамболов е роден в гр. Търново, на 31 януари 1854 г. Корените на неговите родители са от Трявна. Бащата на Стамболов е бил участник във Велчовата завера през 1835 г., а така също е бил и приближен на капитан Дядо Никола. Малкия Стефан още от ранна възраст се допира до революционния български дух. Той общува с българските революционери Христо Иванов – Книговезеца, отец Матей Преображенски и Христо Караминков – Бунето. Първоначално Стефан учи в родния си град Търново. От 1866 г. До 1869 г., а след това заминава за Одеса, където постъпва през 1870 г. в Духовната семинария, като стипендиант. Но не му е било писано да прави кариера в духовното поприще. През 1872 г. Стамболов е изключен заради връзките, които поддържа с руските революционери. След кратко учителствуване през 1873 г. В родния си град, той заминава за Румъния. Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на Българския революционен централен комитет на 2-3 септември 1874. През есента на същата година е изпратен от БРЦК в България. През 1875 г. се връща в Букурещ, където издава обща стихосбирка със своя съратник Христо Ботев („Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“). Ст. Стамболов участва в Общото събрание на БРЦК на 24 август 1875, на което се взима решение за въстание в България. Той е изпратен за апостол в Старозагорския революционен окръг, където е сред ръководителите на Старозагорското въстание.


След неуспеха на Старозагорското въстание Стамболов отново заминава за Румъния. На 13 октомври 1875 участва в събранието на БРЦК в Гюргево, където се решава да бъде организирано въстание в България през пролетта на следната година. Той е определен за главен апостол на Търновския революционен окръг. Ръководи събранието в Горна Оряховица на 6-7 май 1876, на което трябва да се определи дата за начало на въстанието в окръга. След разгрома на Априлското въстание, успява да избяга в Румъния, където участва в ръководството на Българското централно благотворително общество (БЦБО) и издава основания от Ботев вестник „Нова България”.


Стефан Стамболов участва и в освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. След извоюваната автономия на българското княжество и след несправедливия Берлински конгрес, който разбива всички български лелеяни мечти за национално обединение Стамболов започва своята политическа кариера. Той е сред първите учредители на комитета Единство, който поставя своите основи именно в Търново.


По времето на Учредителното събрание (1879) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на Либералната партия. Той е народен представител във II (1880-1881), III (1882-1883), IV (1884-1886), V (1887-1890), VI (1890-1893), VII (1893-1894) и VIII (1894-1895) Обикновено Народно събрание. Подпредседател е на II (1881) и IV (1884) Обикновено Народно събрание и председател на IV Обикновено Народно събрание (1884-1886). Като председател на парламента той е първото официално лице в Княжество България, подкрепило действията в Пловдив от 6 септември 1885 г., довели до осъществяването на Съединението през 1885. След детронирането на княз Александър I през 1886 той се обявява решително срещу преврата и организира заедно със своя зет Сава Муткуров контрапреврат. Превратаджиите, които в основната си част са били офицери русофили, но крайно незапознати с изкуството на политиката се разбягват. Те си мислели, че е достатъчно да се изгони княза и всичко ще се оправи. Също те смятали, че княза трябва да се предаде на руснаците, които да се разправят с него. Действително Батемберг принудително заминава за Русия, но Освободителката  няма претенции към сваления български монарх. След като Стамболов овладява властта, той пише писмо до Александър І с молба да се завърне в отечеството. Батемберг се завръща, но вече е на ясно, че не бива дори и да си помисля, че може да остане на българския престол без благословията на Русия. И за това веднага той пише писмо до цар Александър ІІІ и търси неговото мнение, но руския цар е непреклонен. Той не дава благословията си за Батемберг и той официално абдикира в края на август 1886 г.
След абдикацията на княз Александър I Стефан Стамболов влиза в състава на регентския съвет (7 септември 1886 — 7 юли 1887).

Именно това е времето, когато българо-руското напрежение достига точката си на кипене. Стефан Стамболов категорично е против да играе по свирката на Русия. А българската освободителка иска абсолютна доминация в княжеството. Така се стига до положението само след 8 години, от когато Русия бе освободила България  техните дипломатически отношения да се преустановят за един десетгодишен период.


Точно тогава за щастие на историците Стефан Стамболов води дневник. Той е изключително ограничен като време, но е важен исторически извор. Дневника на Стефан Стамболов обхваща твърде малък период от време, едва 5 месеца от началото на октомври 1886 г. до края на март 1887 г.. Точно в този период е една от големите кризи в Българската държава. След преврата от август 1886 г. княз Александър Батемберг абдикира от българския престол, но може би това е била прибързана стъпка.


Стамболов започва дневника си с това, че Русия не признава Регентския и министерския съвети. Отношенията между България и Русия се изострят до крайност, Стамболов пише, че руснаците искат да ни окупират, и че черногорци ще воюват срещу българите, а така също руснаците били разпратили агенти из софийските села да съберат 2000-3000 селяни, които да нападнат София и да избият неприятните им първенци. Също руския консул Шатохин бил организирал разбойнически хайки да правят смутове, за да може руснаците, както пише Стефан Стамболов със съгласието на Европа да ни дойдат на гости. Стефан Стамболов дава сведения и оценки за някои български политици така напр. той описва Петко Каравелов като една доста лабилна личност, човек, който си променя бързо мнението за хората. Той е имал преди всичко отрицателно мнение за почти всички свои приятели, карал се е с тях, псувал ги е, обиждал ги е, на някой казвал, че е "овца", на друг "има ум колкото един вол", на трети, че "нямал мозък колкото една гарга" и др. Така също според
Стамболов за преврата може би е виновен Петко Каравелов, защото той е чувал намеци от тук от там, но не е предприел никакви мерки срещу него, някои от приятелите му го подозирали, че и той самият е участник в преврата. Главните проблеми според Стамболов около тази криза идват не от Високата Порта, не от Европа, а от Русия. Тя не признава изборите и Великото народно събрание, защото казва, че изборите са незаконни и са проведени с насилие. Регентът Стамболов е бил подготвил план на действие при евентуална окупация от страна на русите. Плана му е следния: ако русите дебаркират при Варна тамошните войски да не оказват никаква съпротива, а да се изтеглят към вътрешността на страната. И след това всички войски да се съсредоточат при Видинската крепост и там да се укрепят. Според Стефан Стамболов Видин е имал достатъчно топове, а към тях може да се добавят още 3-4 батареи. Също така града да се снабди с 4000000-5000000 оки жито и според него може да се защитават 10 месеца без да имат нужда от нищо, а от друга страна на русите ще им трябва голяма войска, около 50000-60000 души.

 Когато Стамболов пътувал от София за Търново по пътя достигнали до него слухове, че русите ще изпратят 2 кораба да демонстрират, а може би и да дебаркират във варненското пристанище. Действително Русия изпратила, но само един кораб във Варна с 5 топа на борда и 152 души екипаж. Капитанът на кораба поискал разрешение да салютира града, но такова му било отказано, но въпреки това той го салютирал с 5 топовни изстрела. На 19 октомври Стамболов и Муткоров открили Великото народно събрание и без съгласието на Русия. Високата порта посъветвала Греков ако русите направят десант българските войски да не оказват съпротива, по този случай Стефан Стамболов подписал указ, с който нареждал на армията при евентуално дебаркиране на русите да се оттегли по пътя за Шумен. Руският цар бил много разгневен от недоверието и неотстъпчивостта на българите. Също според Стамболов русите чакали само българите да направят някоя крайна стъпка, за да може после да оправдаят окупацията. Регентите и правителството решили да поканят Цанков, за да направят смесени правителство и регентство. Стамболов и Муткоров били готови да си подадат оставките. Но по внушение на генерал Калбарс Цанков отказал да участва в смесен кабинет. След отказа на Цанков много и дори Цанковисти се отдръпнали от него. Греков изпратил телеграма (депеша) до Стамболов, в която му пише, че положението е отчайващо и го съветва да предадат властта на Цанковистите. Но регентът пише в дневника си, че положението не е стигнало чак до там и трябва да се изчака. Естествено, че всеки, който пише дневник е крайно субективен. Същото може да се каже и за дневника на Стефан Стамболов, но нали за това са историците да го ползват именно като извор и да отделят обективното от субективното.


Стефан Стамболов свиква III Велико Народно събрание (1886-1887), въпреки настояванията на Русия, която отказва да признае избора на княз Фердинанд I.След избора на княз, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия (1887 – 1894). Той потушава проруските военни метежи в Русе и Силистра през 1887 и се противопоставя решително на част от опозицията, която, подобно на руското правителство, отказва да признае легитимността на княз Фердинанд I. Някои нейни представители заминават в чужбина, а други са изпратени в затвора. Стефан Стамболов се разправя безкомпромисно със своите политически противници. Според някои той е диктатор, а според други управляващ с твърда ръка.
Но както и да се каже този период от българската история е наречен Стамболовиски режим. България започва бързо да се развива. Железопътния транспорт се разширява. Много отрасли на българската икономика търпят просперитет. Но разбира се Стамболов постига всичко това с абсолютна безцеремонност спрямо всички, които не са съгласни с неговите методи на управление. Той си спечелва твърде много врагове, но заговорите и покушенията срещу него по една или друга причина завършват щастливо за министър председателя. По времето на Стамболов се наблюдава сближаване на княжеството с Османската империя. В Македония са извоювани берати за българската екзархия. Но Стефан Стамболов управлява с абсолютна свобода, защото новият български княз Фердинанд не е признат в Европа и е твърде лабилен на българския престол. Министър-председателят полага не малки усилия монархът да получи международна легитимност. И в крайна сметка успява, единствено Русия се противи да признае българския княз. Фердинанд разбира, че вече е достатъчно силен, за да се прояви като владетел на страната. Той вече няма нужда от своя авторитарен премиер. Стамболов е изиграл своята роля като политик.

Княз Фердинанд, търсейки дипломатическата подкрепа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през май 1894 г.


Стефан Стамболов е имал една практика, която успешно прилагал спрямо  княза. Когато князът се противял на някое негово решение или действие министър председателят си подавал оставката. Но разбира се, че Фердинанд не я е приемал, защото на никой друг не е могъл да се опре в България, а и не само в България. Но когато князът натрупал достатъчно сила, смелост и опит на 18 май 1894 г. при поредното подаване на оставката от страна на Стамболов Фердинанд променя сценария и я приема. И самият Стефан Стамболов се изненадва, но нищо не може да стори и загубва цялата си власт.


Най-после враговете на бившия министър председател имат по-голям шанс да осъществят отмъщението си. Стефан Стамболов разбира, че ако остане в страната животът му е в опасност. Той пише писма, както до княза, така също и до новия министър председател Константин Стоилов. В тези писма той иска разрешение да напусне България с основен мотив лечение. Но управляващите в София запазват мълчание по искането на Стамболов. Той е принуден да си остане в България. На 3 юли 1895 г. на улица „Раковски” в столицата Стефан Стамболов е нападнат и многократно намушкан с ножове. Три дни по-късно той издъхва. Така завършва живота на един от най-успешните български политици. За неговата смърт вина носят и управляващите. Не може да се каже еднозначно дали князът или правителството са инспирирали убийството, но може да се заключи категорично, че със своето бездействие управляващите допринасят за ликвидирането на Стефан Стамболов. От този момент на сетне Фердинанд нито за миг не изпуска политическото кормило на страната. А българските политици се превръщат в пионки в ръцете на монарха.
 




Гласувай:
1



1. ravramov - Личността на Стамболов
05.11.2014 17:11
съвсем не е противоречива. И той, както и останалите революционери, е бил масон и марионетка на тайните общества. Ненапразно е искал да промени член от Конституцията, съгласно който българският монарх не може да бъде друг освен православен християнин. Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) изобличава и се противопоставя на тези намерения на Стамболов, а той заточва духовника в един манастир, бие го, измъчва го и пр.
Такава общо взето е личността на Стамболов, а и на останалите национал-революционери, натрапени ни от олигархичната върхушка за "национални герои".
цитирай
2. lightsaber123 - Страхотна статия
05.11.2014 17:59
Най-хубавото е че се излагат фактите - без коментар... просто много професионално.

Лично аз се възхищавам на всички революционери от онова време и може би най-вече на Стамболов.

Към ravramov - хайде стига с това противопоставяне... тайни общества-християнство. Ако аз трябва да избирам единствено между двете избирам първото с най-чиста съвест и пак ще бъда същият човек със същите идеали. Участието ми тук или там не ме правят по-различен... Предполагам, че за онези хора от онези отминали време е важело същото.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: novaistoria
Категория: История
Прочетен: 89712
Постинги: 51
Коментари: 26
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031