Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2014 01:29 - Исторически извор - Заупокойка за цар Борис III
Автор: novaistoria Категория: История   
Прочетен: 649 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 
ПОВЕЛЯТА НА ГОЛЕМИЯ ЧОВЕКЪ И ВЛАДЕТЕЛ
ТОЙ НИ ОТДАДЕ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТЪ. НАШИЯТЪ ДЪЛГЪ СЛЕДЪ НЕГОВАТА СМЪРТЬ

 Обичахме го всички. И все така го ценяхме всички. Знаеме какво представлява за нас, за България. За нея и съ нея ЖИВЯ, от най-ранното детинство, до последния си денъ. Отъ дете още, защото още оттогава започна да се готви, за да стана това, което стана. Образецъ на Царъ и на глава на своето племе. Несравнимият монархъ на Европа, за какъвто го признаха единодушно всички. Изключителниятъ монархъ и човъкъ, Във всяко отношение. Съ своето благородство, съ своята непринуденостъ и държане, съ своите познания и умъ, съ своята мъдростъ и тактичностъ, съ готовността си да се жертвува за насъ, за България. Никога не е принадлежалъ на себе си. Винаги на своя народъ. Нему отдаде себе си, всичкото си време, цълия си животъ. Той нямаше други радости, освенъ нашите радости. Дори въ лицето на августейшата си съпруга виждаше най-напредъ майката на своя замъстникъ, на днешния млад Царъ, на бъдещия водачъ на племето. Безподобенъ съпругъ и рядко неженъ баща за своите деца, но преди всичко и надъ всичко за него е било отечеството. България, народа. Даде ни всичко, себе си, сърцето си. И това сърце. което винаги е туптяло само за насъ, най-после не издържа. То ни даде толкова много, че въ даденъ моментъ спря. Престана да работи. От преумора. От изтощение. От небръжностъ, ако обичате, защото не му оставаше време да се погрижи за себе си, да помисли за себе си, отъ грижи по насъ, за насъ, за нашия днешенъ и утрешенъ Денъ. Остави ни тогава когато най-малко можехме да го очакваме, когато и той сам най-малко е могъл да подозира, че ще ни остави. Вярваше в съдбата. Дори и тогава, когато са излагаше на най-големите опасности и околните му го възпираха, той винаги са усмихваше. Не губеше присъствие Духа.
 — Не са тревожете! Никой на може да избегна онова, което съдбата му е определила, което му е писано.
 Не избегна и той своята. Преумори се сърдцето, което той беше навикнал да тупти само за България и за нас. И престана да работи.

 Царят Обединител, Царятъ човък отлетя към небитието.
 Остави ни своя завет, да обичаме България.
И своя синъ младият Цар, своите деца, тяхната майка, своето семейство.
 И една повеля, не от него, повеля, която ние сме длъжни да си наложиме. Да бъдеме за неговия син, за нашия млад Цар, за неговите деца, за тяхната майка, за целия царски дом това, което той беше за нас. Върнете се двадесет и пет години назад. Спомнете си деня, в който ни пое. Спомнете си положението тогава. Тъмна и непрогледна бездна, пред която бъше изправен цял народ. Политическо и икономическо робство. Хищни съседи ни дебнеха, за да ни довършат, Стопанска разруха. Двадесет и пети години работи неуморно, день и нощь. Работи, за да ни изтръгне от бездната, Отъ унижен и отчаян, създаде отново горд и силен народ. Бъха ни превърнали в просяци. Остави благосъстояние. Не ни зачитаха. Днесъ всички държат сметка за насъ. Кажете не е ли така? Не плати ли това съ собствения си животъ? И не ни ли налага всичко това повелята да му се отплатим? Да обгрижиме неговия синъ, неговитъ близки с оная любовь, съ която той служи на своя народъ? Не е ли свещен дълг, който сами требва да си наложиме? Да забравим амбиции, да погребеме в себе си всичко лично и да застанеме, като единъ човък, цял народъ, около неговия синъ, около малкия нашъ Царь, около неговите близки, които са наши, защото такива ги направи той. Да се обединиме като единъ човъкъ, сплотени, единодушни, около трона, около династията.
 Повеля и дълг към ония, които той ни остави, повеля и дълг към ония, които ние ще оставиме. Към бъдещите поколения. Към нашите деца и внуци. Защото само в единството, в сплотеността на всички е и нашето бъдеще, бъдешето на племето.
 Да изправиме отново сведени от скръб чела. Да се наредиме, като един човек, около нашия младъ Царь.

 Да бъдеме достойни за великия покойникъ. 
 Така само ще осигурим бъдещето на децата и внуците си, на племето.
 Помислете трезво. Друг път няме. Всяко отклонение от тоя път ще ни изправи пред нещастия.
 Всички като единъ около младия ни Царь. Ето нашият нов дълг. В него е и нашето бъдеще.


ЗАУПОКОЙКА, ОТСЛУЖЕНА ОТ НЕВРОКОПСКИЯ МИТРОПОЛИТ БОРИС


В. "Утро", бр. 10217, 1 септември 1943 г. 




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: novaistoria
Категория: История
Прочетен: 89656
Постинги: 51
Коментари: 26
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031