71 години от смъртта на цар Борис III
На 28 август 1943 г. в 16:22 часа, последният пълноправен български цар издъхва.

 Сутринта на 14 август, 1943 г. цар Борис отлита за Главната квартира и се връща на 15 август следобед. Това е 3-тото посещение на монарха при Фюрера за тази година. Вечерта Филов е на аудиенция при царя, който е недоволен от визитата си в Главната квартира. Няколко дни след завръщането си от срещата с Хитлер царят заболява. Повикани са специалисти от Берлин и Виена, но състоянието му се влошава и на 28 август следобед той издъхва. Първоначално болестта на царя се пази в тайна и едва на 26 август се издава официално комюнике, че царят е болен. Комюникето е лаконично и се появява в пресата на 27 август. Царската смърт и особено фактът, че тя идва след среща с Хитлер, буди различни мнения сред историците, а и не само сред тях. Но няма доказателства, потвърждаващи едно или друго предположение. Някои приписват на царя думи, които той е произнесъл преди да изпадне в кома, че е водил борба с Хитлер за предпазване на България. Друга версия е, че царят е отровен, но от кого? Според някои - от германците, според други - от англичаните, според трети - от руснаците. Там, където липсват ясни факти, се развихря фантазията на някои автори и по логични за тях пътища те успяват да сглобят пъзела. Факт е обаче, че царската смърт не променя отношението на България към Германия. Може ли тогава царят да е отстранен от германците, защото е искал да се отскубне от бавно, но сигурно потъващия германски кораб? Едва ли това е възможно, защото Германия все още е твърде силна, а царят прекалено предпазлив, за да рискува да подложи страната на едно германско окупиране. На СССР едва ли в този момент им е било до това да отстраняват българския монарх, чиято смърт с нищо не променя конюнктурата. Същото може да се каже и за Англия.

За царската кончина през очите на някои съвременници

През 1943 г. цар Борис  III три пъти посещава Хитлер по негова покана. Тези срещи са крайно неприятни за българския монарх, но той няма избор и е принуден да се отзовава на тях.
На 9 август се получава третата покана за посещение на царя при Хитлер. Царя определя да тръгне в събота на 14 август с цел да избегне фаталната дата 13 август, както при тръгването така и при пристигането. На следния ден Филов е при царя, с когото уточняват, че не бива да се поемат нови ангажименти ако германците предявят претенции за такива.1 На 14 август сутринта царя отлита за Главната квартира и се връща на 15 август следобед. Вечерта Филов е на аудиенция при царя, който бил недоволен от визитата си в Главната квартира. "На връщане даже пожелал да го срещне неприятелски аероплан, та да се свърши с него. Всъщност няма причини за толкоз песимизъм. Германците поискали две наши дивизии (един корпус) за Северна Гърция и евентуално Албания, които да пазят тила на германците в Гърция и по албанското крайбрежие."2 Германските ръководители заявили, че опасност от Турция няма. Били настроени зле срещу италианците, но били решени да бранят територията им, също и за източния фронт били оптимисти. Впечатлението било, че германците демонстрират увереност, обаче без да посочват по какъв начин смятат да се справят със създалата се ситуация.
Царя заболява сериозно на 23 август вечерта, а министър-председателя е уведомен на 25  август следобед, когато го викат в двореца и там арх. Севов го запознава с положението на царя. На 26 състоянието на болния се усложнява и Филов пише: "Лекарите смятаха, че Царят може би ще свърши още тази нощ.
На следния ден, петък, 27. VIII. положението се подобри и ни вдъхна нови надежди. Царят беше в съзнание, познаваше близките си, беше помилвал ръката на Царицата, беше попитал Евдокия как е, но разговор не можеше да води."3 След това Филов продължава обясненията си в дневника: "Нощта в петък срещу събота Царят прекарал спокойно, обаче в събота положението се влоши. Яви се двойна пневмония и нервно безспокойствие, което се беше появило още вчера и поради което бяха повикали от Берлин още един специалист Декринис, който пристигна тази сутрин с аероплан,..."4 По повод кончината на цар Борис III правителството издава прокламация, в която се казва:
Българи! Негово Величество цар Борис III, нашият любим цар-обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 г. в 16 ч. и 22 м. предаде Богу дух в Двореца София, обкръжен от царското семейство.
Неизмерима е загубата за България. Неизмерима е скръбта на целокупния български народ. Неизмерима е и признателността му към неговия любим, незабравим и велик цар-обединител. Всички българи имаме свещения дълг да следваме неотклонно неговия завет - да бъдем единни и сплотени и да работим всеотдайно за напредъка и благоденствието на обединена България.
Нека вечна да бъде паметта му!
София, 28 август 1943 г."5 Повикани са известните специалисти от Виена и Берлин Епингер и Зайц. Но тяхната намеса не успява да спаси българския цар. Ето какво е мнението на царица Йоанна за смъртта на цар Борис III: "Все пак моето дълбоко убеждение е следното: Борис, моят съпруг, не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан."6 Царицата се спира на всички версии изложени до сега и категорично се противопоставя на немската версия, че нейната сестра Мафалда е убиицата на българският цар, защото последната е пристигнала два дни след смъртта на царя. Йоанна не позволява аутопсия на царското тяло, но въпреки това тя се извършва.7 Ал. Цанков смята, че царя е отровен, но въпроса е от кого.Той разказва за една среща през януари 1945 г. състояла се във Виена между него и проф. Епингер. Има едно несъответствие лекарите изпратени от немците за двама Епингер и Зайц, а не както пише Цанков трима Епингер, Тионис и Дегринис. Следните думи Цанков приписва на Епингер: "Цар Борис - каза той - не умря от естествена смърт. Той бе отровен. Германското разузнаване - продължи той -  знаело, че отровата е дошла през Турция."8 Цанков след това казал на лекаря, че в България се носи версията, че германците са отровили българския цар, но Епингер от своя страна пита защо да го отравят. И така българският бивш министър-председател заключава, че няма никакви причини да не вярва на професора. После той продължава, че по принцип съществуват три версии за смъртта на царя, но той се колебае, коя от тях да подкрепи, като ги излага по следния ред първата е с германска следа, втората е със съюзническа, а третата версия е самоубийство.9 В Разговор с Ружа Василева през 60-те години Илчо Димитров се интересува за подробности около смъртта на цар Борис III. Оказва се, че самата Василева е участник в аутопсията на царя. Тя споделя следното:
"Беше наредено да не се отваря главата - царят беше плешив и не трябваше да личи шева. Отворихме тялото. Тогава бях още млада лекарка и не бях виждала толкоз очевиден, толкова ясно изразен инфаркт. Поради това главно внимание обърнахме на белите дробове, тъй като имаше съмнение в лекуващите лекари за бронхопневмония, но това не се доказа."10 В разговор години след Втората световна война Стойчо Мошанов председател на ХХIV-то ОНС в разговор с историка Илчо Димитров заявява, че: "Цар Борис имал две неоспорвани заслуги по време на войната -първо, че не допуснал унищожаването на българското еврейство, и второ, че оставил в Народното събрание опозиционна група."11 На 28 август 1943 г. Филов чете прокламация на правителството, в която се казва, че поради смъртта на цар Борис на престола се възкачва неговият син Симеон. И поради  неговото малолетие до избиране на регентство властта се поема от министерският съвет. Когато Филов чете прокламацията за смъртта на царя е много развълнуван и с разтреперан глас дори накрая обърква годината и вместо да каже 1943 г. той казва 1843 г.12

Бележки
1. Филов Б., Дневник, С, 1986 г., с. 561.
2. Пак там, с. 564.
3. Пак там, с. 565-566.
4. Пак там, с. 566.
5. Бурилкова Ив., Гезенко Ив., Българските царе в народното събрание 1879-1946 г., С, 1996 г., с. 354.
6. Царица Йоанна, Спомени, С, 1991 г., с. 124.
7. Пак там, с. 126.
8. Цанков Ал., България в бурно време, С, 1998 г., с. 293.
9. Пак там, с. 294.
10. Димитров И., Миналото, което беше близко, а става все по-далечно, С, 1992 г., с. 83.
11. Пак там, с. 65.
12. Златен фонд на БНР, сигн. н. ИА 453.