6 и 9 август 1945 г. Военен вандализъм, най-големият терористичен акт, излишна демонстрация на сила или тотално невежество?

Лятото на 1945 г., Япония, последната от Тристранния пакт,  е сломена. Въпрос на съвсем малко време е да капитулира. А тя всъщност иска да капитулира, но единствено не желае безусловната капитулация, която искат от нея Великобритания и САЩ. Защото тази безусловна капитулация означава и отговорност на императора, а той е божествен и не трябва да попада в подобни сметки. Токио потърси възможност за капитулация от СССР. Тримата големи - Сталин, Чърчил и Труман се събират в Потсдам на конференция. Именно там Труман, а след това и Чърчил  научават за успешния експеримент на първата атомна бомба. Втората и третата са за Хирошима и Нагасаки, съответно на 6 и 9 август. От военна гледна точка, използването на двете атомни бомби е абсолютно не нужно. От морална гледна точка е немислимо. А дали от научна гледна точка е оправдано? Не знам, не съм ядрен специалист, но кому е нужна подобна деструктивна наука, която избива за секунди десетки и стотици хиляди мирни хора, в по-голямото си число жени, деца и старци?
Интересни са редовете, които записва британският министър-председател в своите мемоари. Прилагам част от тях малко по-долу.
Това безспорно се явява най-големият терористичен акт извършван някога в човешката история. Няма никакво оправдание за хвърления "Малчуган" над Хирошима и последвалия го "Дебелак" над Нагасаки.
Ако Германия беше изобретила първа ядрената бомба, то при положение, че е пред тотален разгром, от нейна гледна точка би било оправдано, но при положение, че войната без никакви въпросителни се печели от Съюзниците, с лека ръка да изтребиш толкова много хора, е меко казано осъдително. Както се казва, все едно на умряло куче нож да вадиш.
Ядрените удари дори не постигат военния ефект, който се очаква. Чърчил и Труман чрез използването на атомните бомби, искат да предупредят Сталин, че те вече са силните. Но Сталин не се впечатлява от този знак. Единствено смекчаване на вината и то донякъде, би било невежеството на американците за огромната разрушителна мощ, която притежават тези "бебета", както са наричани. Но незнанието не те извинява, така че този погром независимо от всичко си остава едно страшно и престъпно деяние.

Ето извадката от мемоарите на Чърчил:

"На 17 юли (1945 г.) светът беше разтърсен от една новина. Следобеда Стимсън (американският военен министър) се отби в жилището ми и ми показа лист хартия, на който бе написано: "Бебетата се родиха благополучно." В същия миг разбрах, че се е случило нещо необикновено. "Това означава - каза той, - че експериментът в мексиканската пустиня е сполучлив. Атомната бомба е вече действителност." Въпреки че следяхме развитието на този мрачен експеримент с откъслеци от информация, доколкото благоволяваха да ни я подадат, всъщност на нас не ни беше казана предварително, или поне аз не знаех, датата на последното и решително изпробване. Никой учен с чувство за отговорност не бе в състояние да предскаже последиците от първия опит с атомната експлозия в естествен мащаб. Дали тези бомби бяха невинни, или унищожителни? Сега вече знаехме. "Бебетата" се бяха родили "благополучно". За момента все още никой не можеше да си даде сметка за конкретните военни последици от това откритие, пък и никой все още не си даваше никаква сметка за него.
На следващата сутрин пристигна самолет, който носеше пълно описание на това събитие с ужасяващи последици за историята на човечеството. Стимсън ми донесе доклада. Преразказвам историята, както си я спомням. Бомбата, или нейният еквивалент, е била детони-рана на върха на пилон с височина 100 фута. Целият район в радиус десет мили е бил прочистен, а учените и техните помощници били залегнали извън този обсег зад масивни бетонни прегради и бункери. Експлозията била страшна. Огромен стълб от пламъци и дим изригнал нагоре, извисявайки се над клетата ни земя. В радиус от една миля всичко било напълно унищожено. Тогава това означаваше бърз край на Втората световна война, а може би и много повече.
Незабавно бях поканен от президента (Хари Труман президент на САЩ) да разговаряме. Пристигна придружен от генерал Маршал и адмирал Лий. До този момент той беше поддържал идеята за нападение срещу вътрешността на Япония с помощта на масирани въздушни бомбардировки и огромна офанзива от страна на сухопътните армии. Бяхме говорили и за отчаяната съпротива на японските сили, които се сражаваха до последна капка кръв със самурайска преданост не само в редовните битки, но и във всяка къщурка и землянка. Спомних си за остров Окинава, където хиляди японци, вместо да се предадат, се бяха строили в редица-и се бяха самоунищожили с ръчни гранати, като преди това лидерите им бяха тържествено изпълнили пред тях ритуала харакири. Да се унищожи японската съпротива човек по човек и да се завладее страната педя по педя, би означавало смъртта на милион американци и на половин милион британци - дори на повече, ако успеехме да ги прехвърлим, тъй като бяхме решени, че ще действаме съвместно. Сега този кошмар изчезна. На негово място се появи друга картина - светла и ясна, тогава поне така ми се струваше, - в която виждах края на цялата тази война с един-два внезапни удара. Веднага си помислих, че в призрака на това почти свръхестествено оръжие японците, от чиято смелост се възхищавах, може би ще намерят извинение, с което, от една страна, да запазят своята чест, а, от друга - да се освободят от задължението да се бият до последния жив човек.
Още повече че нямаше да се наложи да прибягваме до руснаците. Краят на японската война вече нямаше да зависи от огромните армии, които трябваше да бъдат жертвани във финалната и по всяка вероятност продължителна касапница. Вече нямаше да ги молим за благосклонност и доброжелателство. Ден-два след това писах до г-н Идън (външен министър на Великобритания): "Повече от ясно е, че Съединените щати вече не държат на руско участие във войната срещу Япония." Следователно списъкът от европейски проблеми ще се решава по реда на тяхната важност и според най-общите принципи на обединените нации. Внезапно сме обладани от милосърдни мисли за съкращаване войната на Изток и за щастливо разрешение на проблемите в Европа. Изобщо не се съмнявах, че точно такива мисли се въртяха в главите на моите американски приятели. Във всеки случай никога не е имало каквото и да било обсъждане на въпроса, дали атомната бомба трябва да се използва, или не. Да се предотврати поголовното избиване на хора, да се приключи войната, светът да заживее в мир, да се излекуват раните на измъчените народи чрез демонстрация на сила и с цената на няколко експлозии, и то след толкова много мъки, страдания и усилия, ни се струваше направо като вълшебно избавление.
Британското съгласие за използване на оръжието по принцип бе дадено на 4 юли, още преди да се състои изпробването му. Окончателното решение вече зависеше главно от президента Труман, който всъщност държеше оръжието; но аз нито за миг не съм се съмнявал какво ще бъде то, както не съм се съмнявал в неговата правота. Историческият факт си остава, а именно че въпросът, дали да се използва атомната бомба, или не, за да се принуди Япония да капитулира, никога не беше повдиган. Всъщност съществуваше единодушно автоматично неоспорвано от никого споразумение; нито някога по време на разговорите съм чул и най-плахото предложение да се постъпи другояче.
По всичко личеше, че американските военновъздушни сили са подготвили огромна офанзива чрез обикновени бомбардировки над японски градове и пристанища. Те със сигурност щяха да бъдат унищожени до няколко седмици или най-много месеци, а и никой не можеше да каже каква щеше да бъде точната цена в жертви от страна на цивилното население. Но сега, чрез използването на това откритие, можехме не само да не разрушим градовете, но и да спасим много евентуални жертви както на приятели, така и на врагове.
По-сложен беше въпросът, как да съобщим на Сталин. Ние с президента вече не смятахме, че ще имаме нужда от неговата помощ за победата над Япония. Той бе заявил категорично в Техеран и Ялта, че Съветска Русия ще нападне Япония, щом германската армия бъде победена, и в изпълнение на това изявление още от началото на май беше в ход придвижването на руски войски към Далечния изток по сибирската железница. По наше мнение от тях нямаше да има нужда, а това означаваше, че умението на Сталин да се пазари, което бе използвал така умело и с такъв голям ефект срещу американците в Ялта, сега нямаше да му свърши работа. Все пак той беше добър съюзник във войната срещу Хитлер и затова и двамата смятахме, че трябва да бъде информиран за голямата новост, но не в подробности. Как да му съобщим? Писмено или устно? Дали да бъде на официална и специална среща, или в порядъка на ежедневните разговори, или пък след някой от тях? Решението, до което стигна президентът, беше последното от всички възможни. "Мисля - рече той, - че ще бъде най-добре, ако след някоя от нашите срещи му кажа, че притежаваме съвършено нов вид бомба, нещо съвсем необикновено, което смятаме, че ще окаже решително въздействие върху волята на японците за продължаване на войната." Аз се съгласих.
Следва уведомителното писмо, което навремето бях подготвил за кабинета:
18 юли 1945 г.
Президентът ми показа телеграми относно неотдавнашния експеримент и ме попита какво трябва да се направи и как да се съобщи на руснаците. Той изглежда решен сам да се заеме с това, но по-скоро се интересуваше кога е най-добре да го направи. Добави, че според него ще бъде най-удачно в края на конференцията. Отвърнах му, че ако е напълно убеден, че това е необходимо, нека го свърже с експеримента - един факт, за който както той, така и ние бяхме току-що научили. Това би му дало готов отговор на всеки въпрос от рода на: "Защо не ни казахте по-рано?" Президентът отвърна, че идеята му харесва и ще я обмисли.
От името на правителството на Негово Величество аз не се възпротивих на предложеното разкриване на простия факт, че разполагаме с ново оръжие. Той повтори решението си за нищо на света да не издава каквито и да било подробности..."

Уинстън Чърчил
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Мемоари
Том 6
 

Сериозно инфо, дори в частта му за алкохолика Чърчилл, но най-мащабния или "голям" терористичен акт е бомбардировката на Дрезден в която загубите на цивилното население надминават тези при нуки-бомбите.

http://germantiger.blog.bg/history/2012/08/16/genocid-dyshterite-na-germaniia-5.988822

КОНКРЕТИКА, КРЪВ И МЕСО

Съгласен съм с изводите, това е едно ненужно варварство. Акт на отмъщение и закана за бъдещето. Чърчил просто се оправдава в мемоарите си, спестили били много животи! Е кажи ми докато писания като тези на Чърчил се изучават като героика в историята, то как ще бъде прекратен реваншизма? Мемоарите на този човек би следвало да са обект на психиатрите, не на историците. И ето заради такива неща, историята се повтаря и ако съвсем скоро не се променим, тя ще стигне и до своя край, дори не знам дали вече не сме преминали кръстопътя от който пътят остава само един.
А Червената армия не само, че се прехвърля от запад към Китай (което е май най-голямото подобно военно придвижване в историята въобще) но и напълно разгромява японците и ги изхвърля от Китай. Това което САЩ не успяха да направят за четири години срещу японците, руснаците го направиха за седмици. Капитулацията на Япония е въпрос на седмици и то без никакво ядрено оръжие.
А въпросът как, кой и защо създаде Хитлер и райха му, ето това е един ключов въпрос, за който историята си мълчи общо взето. Иначе днес отново всичко се замете от тези с контрола над информацията, с големите рупори. И стана, че за ВСВ в еднаква степен били виновни нацизма и Сталинизма (така Европа в лицето на ОССЕ обобщи историята на ВСВ) и останаха едничките победители САЩ и Англия, с 18% военно участие срещу Германия, за сметка на това с над 50% принос за цивилните жертви. Е нали ти казах за плъховете, не съм ли прав? Дано да бъркам, защото тия отново ни гласят изтребление.

Germantinger, Прочетох постинга за Дрезден. Поздравления!
Действително в Дрезден се случва нещо, което надали подлежи на описание. Наистина спокойно може да се каже, че става дума за истински военен вандализъм. Уточняването на жертвите и къде са повече, то това никога няма да стане. За Хирошима и Нагасаки, разликите варират в десетки, да не кажа стотици хиляди. Същото е положението и за Дрезден. Но факт е, че ядрените удари, които се извършват над вече победената Япония дават "плодове" и до днес. Поколения на ред боледуват и ще продължат да боледуват и измират, благодарение на "демократичните" съюзници.
Merlin68, за плъховете и аз много се надявам да бъркаш, защото в противен случай ни очаква повторение на всичко онова, но с нов аранжимент. Руснаците наистина правят чудеса, но знаем, че те не ценят особено живота на своите войници. Цели полкове са хвърляни като пушечно месо, но е било важно да се спечели крайната победа. Тройката е имала обща цел - да ликвидира силите на Оста, но са били наясно, че САЩ и Великобритания са на една страна, а СССР на друга, а то и не е имало вариант да бъде друго яче.

Но ето един цитат:
"Поради известна колебливост и различия в мненията действията на съюзниците във въздуха, а и на земята страдат от липса на концентрация. Потенциалните възможности на съюзническите ВВС са много по-големи от постигнатите резултати. Това се отнася особено за продължаването на бомбардировките на цели райони от британците много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин.
Има достатъчно доказателства, че е било възможно войната да свърши няколко месеца по-рано, ако е било постигнато по-добро съсредоточаване на усилията срещу петролни и комуникационни обекти. Въпреки грешките в стратегията и пренебрежението към елементарните морални норми бомбар-дировъчната кампания безспорно изиграва много съществена роля за поражението на хитлеристка Германия."

Базил Лидъл Харт, "История на Втората световна война"

Благодаря за коментара тук и под постинга ми, novaistoria.
Разбира се, си прав за "колебанията" в размера на жертвите, които "започват" от трагикомичните 20-30 хил на победителите след "събитието" и стигат до пропагандните гьоббелсовски 300 хил. Изследователите все пакй са убедени за жертви в мащаб ок. 90 000-120 000.

Съгласен съм с теб и за последствията от бомбардмънта с нуки-бомбите. Използването на атомно оръжие, а по-късно и за първи път атомна подводница в боеве (англ. Конкерър) "отличават" ползвалите ги.

P.S.
Извън темата на твоя постинг, при желание и време от други четящи

МОИТЕ ПРЕВОДИ ЗА ГЕНОЦИДА НАД ГЕРМАНСКИЯ НАРОД

http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/05/genocid-dyshterite-na-germaniia-1.723077

http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/12/genocid-dyshterite-na-germaniia-2.727897

http://germantiger.blog.bg/history/2011/07/21/genocid-dyshterite-na-germaniia-3.787406

http://germantiger.blog.bg/history/2011/10/13/genocid-dyshterite-na-germaniia-4.834492

http://germantiger.blog.bg/history/2012/08/16/genocid-dyshterite-na-germaniia-5.988822

http://germantiger.blog.bg/history/2013/11/29/genocid-dyshterite-na-germaniia-6.1212483