За занаята на историка
Преди време разговарях с мой познат юрист. Казах му, че юристите могат да съсипят живота на някой човек, а той ми отговори, че историците могат да съсипят живота на цели поколения. Има резон и в двете твърдения.
Твърде често историята и част от историците обслужват една или друга политическа конюнктура. Разбира се, истината твърде често е многолика и такова нещо като една истина е твърде трудно доказуемо.
Веднага искам да посоча един пример преди 10 ноември 1989 година повечето историци бяха на мнение, че комунистическата идеология няма недостатъци, а след това повечето започнаха да твърдят точно обратното, че няма положителни страни. Аз лично смятам, че всяка идеология има своите положителни и отрицателни страни въпроса е положителните да са повече. Но едва ли това е точно занаята на историка да се съобразява със политическата обстановка на страната, естествено възможно е върху някои учени да се упражнява натиск от политически кръгове, а пък други просто да служат на партийни интереси. Казаното до тук се отнася за Новата ни история, до като в Старата и Средновековната история там, като че ли нещата са ясни, защото има вече наложили се мнения за събитията и фактите, но друг е въпроса да ли те са истинни. Особено в Старата история много неща се базират на предположения и хипотези поради липса на документи или археологически доказателства за едно или друго събитие. Така че едва ли в Старата и Средновековната
история, би имало глобални промени в оценките и мненията за тях.
Би следвало работата на един историк да бъде подчинена на стремежа за изследване на събитията от всички възможни исторически извори, а също така да бъдат представени всички възможни гледни точки.
На пример завладяването на Балканския полуостров от османците за нас и останалите балкански държави е една голяма трагедия, забавяне на културното и политическо развитие на Балканите, според някои били сме под робство, според други не и т.н. това е нашата гледна точка. А дали турските историци по съвсем друг начин не разглеждат завладяването на полуострова от своите предци, не е ли за тях това е един голям успех, защото им дава възможност да се намесят пряко в в делата на европейските страни.
Всеки един историк трябва да се стреми да представя фактите, събитията и оценките си възможно максимално обективно, разбира се не е възможна абсолютна обективност. И историците са хора. А и обективността за един, може да бъде необективност за друг.
Историята е съвкупност от различни гледни точки, не може човек да си изгради правилна представа за дадено събитие ако за него е чел само произведение писано от един автор, ако иска да си състави своя гледна точка или да си обърка представите окончателно трябва да прочете най-малко две гледни точки.
Така специалистите по Нова българска история трябва да обърнат повече внимание на двете страшни Национални катастрофи, а не да представят постоянно успехите на българската армия, за да повдигнат самочувствието на хората разбира се, че и това е нужно, но човек трябва да си извлича поука от миналите грешки с цел да не бъдат повтаряни в бъдеще.
Да докажат кой е виновен за съсипването на България след като тя се е възстановила прекалено бързо от Османския период.
През 1912 година България е една от най-силните страни в югоизточна Европа и на Балканите, тя изнася цялата тежест върху себе си от Балканските войни и в крайна сметка какво получава? Дали ситуацията след Балканските войни е плод на слаба армия или на не далновидни политици. За всички е ясно, че българската армия от войните 1912-1918 г. е много силна, така че остава вандалското управление на българските политици и кои точно от тях са виновни дали основната вина е на правителствата на Иван Евстатиев Гешов, Стоян Данев, Васил Радославов или на цар Фердинанд. Също да се покаже цялата унизителна и потресаваща действителност за българската армия по какъв начин тя е била мамена и е била играчка в ръцете на некадърници. Това са едни от най-болните въпроси на Новата българска история и те трябва да бъдат разрешени.
Не си правя илюзии, че ще има горещи спорове по болните проблеми на Новата история, защото споменът за тях е още жив, защото някои партии участвали в тогавашните събития съществуват и сега, защото наследниците на тогавашните управници ще се опитат да оправдаят своите бащи и дядовци.
Ако трябва с една дума да охарактеризирам какъв би трябвало да бъде занаята на историка бих използвал думата ЧЕСТНОСТ, защото управляващите повече използват историята за пропаганда, а не да се учат от нея.
В годините на т. нар. "преход" (от тоталитаризъм, но към какво? Лично аз вече се затруднявам да предположа.) задачата на историците е еднакво тежка с тази на икономистите, както икономистите се опитват да прекроят икономиката така и историците се опитват да пренапишат историята...
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Идин поздрав:)
Така е, аз си мисля, че това е и основната причина историята да се повтаря. Защото не се пише, не се учи правилно, вместо поуки, често историята насажда реваншизъм. Този подход към историята е на път да затрие цялото човечество.
А към момента наистина има твърде много горещи точки, които ако се допрат, може и да ни стане още по-горещо. Единствено ни остава да се надяваме, че тия, от които зависи световният мир, няма да загубят паметта си и да забравят за историята и ужасните събития от войните. Но никак не съм сигурен в това.
Тия от които зависи днес мира, се страхуват най-вече от това да не загубят властта си, а това би могло да доведе до тотално унищожение.