Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2014 16:31 - За занаята на историка
Автор: novaistoria Категория: История   
Прочетен: 1987 Коментари: 6 Гласове:
2



За занаята на историка



Преди време разговарях с мой познат юрист. Казах му, че юристите могат да съсипят живота на някой човек, а той ми отговори, че историците могат да съсипят живота на цели поколения. Има резон и в двете твърдения.
Твърде често историята и част от историците обслужват една или друга политическа конюнктура. Разбира се, истината твърде често е многолика и такова нещо като една истина е твърде трудно доказуемо.

Веднага искам да посоча един пример преди 10 ноември 1989 година повечето историци бяха на мнение, че комунистическата идеология няма недостатъци, а след това повечето започнаха да твърдят точно обратното, че няма положителни страни. Аз лично смятам, че всяка идеология има своите положителни и отрицателни страни въпроса е положителните да са повече. Но едва ли това е точно занаята на историка да се съобразява със политическата обстановка на страната, естествено възможно е върху някои учени да се упражнява натиск от политически кръгове, а пък други просто да служат на партийни интереси. Казаното до тук се отнася за Новата ни история, до като в Старата и Средновековната история там, като че ли нещата са ясни, защото има вече наложили се мнения за събитията и фактите, но друг е въпроса да ли те са истинни. Особено в Старата история много неща се базират на предположения и хипотези поради липса на документи или археологически доказателства за едно или друго събитие. Така че едва ли в Старата и Средновековната
история, би имало глобални промени в оценките и мненията за тях.

Би следвало работата на един историк да бъде подчинена на стремежа за изследване на събитията от всички възможни исторически извори, а също така да бъдат представени всички възможни гледни точки.
На пример завладяването на Балканския полуостров от османците за нас и останалите балкански държави е една голяма трагедия, забавяне на културното и политическо развитие на Балканите, според някои били сме под робство, според други не и т.н. това е нашата гледна точка. А дали турските историци по съвсем друг начин не разглеждат завладяването на полуострова от своите предци, не е ли за тях това е един голям успех, защото им дава възможност да се намесят пряко в в делата на европейските страни.

Всеки един историк трябва да се стреми да представя фактите, събитията и оценките си възможно максимално обективно, разбира се не е възможна абсолютна обективност. И историците са хора. А и обективността за един, може да бъде необективност за друг.
Историята е съвкупност от различни гледни точки, не може човек да си изгради правилна представа за дадено събитие ако за него е чел само произведение писано от един автор, ако иска да си състави своя гледна точка или да си обърка представите окончателно трябва да прочете най-малко две гледни точки.
Така специалистите по Нова българска история трябва да обърнат повече внимание на двете страшни Национални катастрофи, а не да представят постоянно успехите на българската армия, за да повдигнат самочувствието на хората разбира се, че и това е нужно, но човек трябва да си извлича поука от миналите грешки с цел да не бъдат повтаряни в бъдеще.
Да докажат кой е виновен за съсипването на България след като тя се е възстановила прекалено бързо от Османския период.
През 1912 година България е една от най-силните страни в югоизточна Европа и на Балканите, тя изнася цялата тежест върху себе си от Балканските войни и в крайна сметка какво получава? Дали ситуацията след Балканските войни е плод на слаба армия или на не далновидни политици. За всички е ясно, че българската армия от войните 1912-1918 г. е много силна, така че остава вандалското управление на българските политици и кои точно от тях са виновни дали основната вина е на правителствата на Иван Евстатиев Гешов, Стоян Данев, Васил Радославов или на цар Фердинанд. Също да се покаже цялата унизителна и потресаваща действителност за българската армия по какъв начин тя е била мамена и е била играчка в ръцете на некадърници. Това са едни от най-болните въпроси на Новата българска история и те трябва да бъдат разрешени.

Не си правя илюзии, че ще има горещи спорове по болните проблеми на Новата история, защото споменът за тях е още жив, защото някои партии участвали в тогавашните събития съществуват и сега, защото наследниците на тогавашните управници ще се опитат да оправдаят своите бащи и дядовци.
Ако трябва с една дума да охарактеризирам какъв би трябвало да бъде занаята на историка бих използвал думата ЧЕСТНОСТ, защото управляващите повече използват историята за пропаганда, а не да се учат от нея.
В годините на т. нар. "преход" (от тоталитаризъм, но към какво? Лично аз вече се затруднявам да предположа.) задачата на историците е еднакво тежка с тази на икономистите, както икономистите се опитват да прекроят икономиката така и историците се опитват да пренапишат историята...
 




Гласувай:
2



1. merlin68 - "защото управляващите по...
03.08.2014 19:08
"защото управляващите повече използват историята за пропаганда, а не да се учат от нея."
Така е, аз си мисля, че това е и основната причина историята да се повтаря. Защото не се пише, не се учи правилно, вместо поуки, често историята насажда реваншизъм. Този подход към историята е на път да затрие цялото човечество.
цитирай
2. novaistoria - Янев
04.08.2014 09:14
Наистина твърде често се повтарят някои моменти. Разбира се, че в общ план, а не в детайли. Твърде често, а да не кажа винаги историята се пише от победителите или поне се налага тяхната версия. А аксиомата "Победителите не ги съдят", колкото е тривиална, толкова е и абсолютно вярна. Фактите са си факти, но тяхната интерпретация и анализ са решаващи за облика на историята или отделни нейни периоди.
цитирай
3. merlin68 - Всъщност историята не се пише от ...
05.08.2014 21:44
Всъщност историята не се пише от победителите, тя често се пише от плъхове приписали си ролята на победители. Така ПСВ се повтори във ВСВ, така и днес сме на прага на война. Защото плъховете, първо предизвикаха тези войни, а после се определиха като най-големите победители, истината обаче е, че не бяха такива и целите им не бяха осъществени. Затова и реваншизма им вече реди новото бойно поле.
цитирай
4. novaistoria - Янев
06.08.2014 11:33
Категорично солидните основи на Втората световна война се полагат във Версай от Клемансо и компания. Трябва да се отбележи обаче, че президентът на САЩ Уилсън, е имал историческо правилно мислене, но самозабравилите се победителки изобщо не се съобразяват. Така посаждат семенцето на реваншизма, което покълва, а после избуява до нова световна война, само 20 години по-късно. За това казвам, че ако България е имала избор на чия страна да е през 1915 г., то през 1941 г., тя не е имала никакъв адекватен избор.
А към момента наистина има твърде много горещи точки, които ако се допрат, може и да ни стане още по-горещо. Единствено ни остава да се надяваме, че тия, от които зависи световният мир, няма да загубят паметта си и да забравят за историята и ужасните събития от войните. Но никак не съм сигурен в това.
цитирай
5. merlin68 - Абсолютно съм съгласен с теб по о...
06.08.2014 13:09
Абсолютно съм съгласен с теб по отношение на избора които сме имали през 1915 и това, че през 1941 не сме имали такъв избор. Е разбира се имали сме възможност да постъпим като сърбите, би било героично, но кърваво.
Тия от които зависи днес мира, се страхуват най-вече от това да не загубят властта си, а това би могло да доведе до тотално унищожение.
цитирай
6. novaistoria - Янев
06.08.2014 14:15
Да, могло е да постъпим като сърбите, но защо да го правим? Даже и по някакви неведоми пътища, политиците тогава да бяха взели подобно решение, то народът не би могъл да го възприеме. Германия обещаваше реванш, а Англия - нищо. Докато сърбите все пак са сред победителките от Първата световна война, макар че Хитлер много е държал именно на тях и заради тях е бил готов да прекара България. Не, че в крайна сметка по-късно не ни прекарва, но това е друга тема. Дали българските войски щяха да настъпят в Македония през април 1941 г., ако сърбите не бяха се отметнали от съюза си с Берлин? Разбира се, това е реторичен въпрос. Все пак допускаме грешка с прибързаното обявяване на война на Англия и САЩ, което по-късно ни струва истински и образцов терор, който се изсипва над българското мирно население, но за който, ние си мълчим, защото сега сме съюзници с наследниците на същите ония, които бомбардираха и стреляха мирното българско население. Все пак нямаше да можем много да шикалкавим, но всяко забавяне обявяването на война, можеше и да ни поспести някоя и друга англо-американска авиобомба. Но и да не забравяме омразата на Чърчил към България, който не е имал нищо против страната ни да бъде напълно срината. Все пак управлението по онова време прави нещо запомнящо се, с подписването на Крайовската спогодба почти половин година преди да подпишем Тристранния пакт. Южна Добруджа остава за България и след войната. Е, друг е въпросът ако Румъния беше на страната на съюзниците дали така щеше да стане, но фактите са си факти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: novaistoria
Категория: История
Прочетен: 89672
Постинги: 51
Коментари: 26
Гласове: 19
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031